АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


През предстоящата втора година ще бъдат отпуснати планираните 1,5 млн. лева, които ще послужат за продължаване на дейностите за роботизиране на животновъдния сектор, разработване на модели за наблюдение и управление на продуктивност/отглеждане и др.


Средната цена на сделките с постоянно затревени площи (естествени и изкуствени ливади, мери и пасища) през 2021 г. достига 278 лв. за един декар и също отбелязва увеличение спрямо предходната година - с 3.9%, показват данните на НСИ.


В края на февруари 2022 г. са изплатили над 2,7 млн. лв. по държавната помощ de minimis на 1968 стопани. На подпомагане са подлежали стопаните, включени в Регистър на тютюнопроизводителите за 2021, които имат вписване на реализирани количества в регистъра за 2020 г.


Данните са за последните седем години. През 2014 г. средната цена на декар ниви е била 708 лв., а за 2021 година е 1192 лв. за декар. Най-голямо е поскъпването на нивите в Югозападния район на страната - с близо 105% за седем години.


Тазгодишната кампания по изкупуване на прасковите е започнала с 65 ст/кг. Горивата са два пъти по-скъпи, препаратите няколко пъти са поскъпнали, торовете - три пъти, но цените са същите. Цената на водата на декар за поливка е 50 лева. Инфлацията "изяде" и субсидиите от държавата, казват производители.


Тя е с 51 на сто повече спрямо предходната година, показват окончателни данни на Националния статистически институт. Увеличението се дължи на значителния ръст на обемите - с 24,2 на сто, и увеличението на цените - с 21,6 на сто на годишна база.


Местните фактори за производство ще изпъкват на преден план, а сезонността вероятно ще определя все повече потреблението. Растящите цени на енергията ще оскъпяват както извънсезонното отглеждане на продукция, така и хладилното съхранение.


Годишната средна брутна работна заплата за 2020 г. на наетите лица в аграрния сектор е 12 059 лева, докато в обществения сектор тя е 14 118 лева, а в частния – 11 643 лева, по данни на Националния статистически институт (НСИ).


Според БФС да се създаде национален механизъм, в синхрон с европейските практики, който адекватно да отговаря на потребностите на българските земеделски производители и преработватели и да въведе яснота, сигурност и прозрачност в създаването и функционирането на браншовите организации.


С отварянето на "коридорите на солидарност" в помощ на износа на селскостопански стоки от Украйна, България се превърна в буферен склад. Зърното по тези коридори не достига до страните по предназначение, това води до пренасищане на пазара у нас и оказва натиск върху цените на продукцията.