Външно финансиране: 90% идват от ЕС

Европейският съюз допринася за около 90 процента от външното финансиране в България, отчита изследване за безвъзмездната чуждестранна помощ у нас от прехода насам, изготвено от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Анализът представя обобщена картина на мащаба, динамиката, предназначението и разпределението на полученото от български бенефициенти безвъзмездно финансиране от външни частни и публични източници за период от над две десетилетия. Изследването е фокусирано върху количествена оценка на полученото от български публични и частни бенефициенти безвъзмездно финансиране от външни източници от началото на прехода до края на 2024 година. Изследваните грантови схеми не претендират за изчерпателност, тъй като зависят от достъпността на отчетните документи и данни.

***

След началото на прехода през 1989 г. до края на 2024 г. България получава близо 70 млрд. лв. безвъзмездно финансиране. Голяма част от него е по линия на предприсъединителните фондове на ЕС и в последствие - по оперативните програми, но страната получава грантове и от други държави (както европейски, така и трети страни).

Сумата на полученото безвъзмездно финансиране нараства експоненциално през годините, като за последното десетилетие са съсредоточени над половината от грантовете.

Получените суми нарастват и като дял от брутния вътрешен продукт на страната. Докато в началото на периода безвъзмездното финансиране не достига и стотна от БВП на страната, през последното десетилетие то е около 3% от средногодишния БВП.

Като дял от приходите в държавния бюджет схемите на безвъзмездно финансиране (помощи и дарения по консолидираната фискална програма и средства по линия на ОСП) след присъединяването към ЕС доближават 7%.  Пиковете от около 10 процента са през 2015 и 2022 г. и маркират финализирането на бюджетните периоди на оперативните програми.

Отделянето на безвъзмездно получените средства по сектори показва голямото разнообразие на подкрепата в различни сфери на социалния и икономически живот в България. Прави впечатление, че грантовете от отделни държави са насочени предимно към развитие на човешките ресурси в страната, основно образование и здравеопазване, докато тези по линия на Европейския съюз в голяма степен засягат земеделието и развитието на селските райони, основно чрез Общата селскостопанска политика, както и инфраструктурата и околната среда, основно чрез оперативните програми и предприсъединителните фондове.

Около 1/3 от безвъзмездното финансиране е за земеделие. Между 10 и 15% е за всеки от секторите на инфраструктурата и транспорта, регионите и селските райони, околната среда и конкурентоспособността и иновациите. Близо 10% са средствата за човешки ресурси. 

Разглеждането на полученото безвъзмездно финансиране в България показва голямото му значение за страната. Още от началото на прехода грантовете влияят на развитието на всички сектори в страната, способстват за развитие на административния капацитет и институциите, а понякога се превръщат в катализатор за структурни реформи. 

ОСНОВНИ НАБЛЮДЕНИЯ

Общият обем на полученото безвъзмездно финансиране в България от началото на прехода до 2024 г. е близо 70 млрд. лева.

Получените безвъзмездни средства нарастват през годините. През последното десетилетие се концентрират над половината от всички грантове и формират около 3% от годишния БВП и около 7% от приходите в националния бюджет.

Над 90% от средствата са по линия на членството на страната в Европейския съюз, като най-много е безвъзмездното финансиране по оперативните програми (около 35 млрд. лева) и по Общата селскостопанска политика (около 20 млрд. лева).

Страната получава безвъзмездно финансиране и от редица отделни държави – САЩ, Норвегия, Исландия, Швейцария, Германия, Великобритания, Франция, Япония.

Най-голяма част от средствата са насочени към областите с икономически добре развити центрове – София, Пловдив, Бургас.

Основните получатели са държавни институции, министерства, общини, образователни и културни институции.

Най-голям дял от безвъзмездното финансиране се усвоява в секторите на селското стопанство (около 1/3), инфраструктурата (около 10-15%), околната среда, регионалното развитие, иновациите и повишаването на конкурентоспособността.

Най-многобройни пък са проектите, свързани с образованието, човешките ресурси, иновациите и социалните дейности.

Данните показват и цикличност в управлението на средствата от бюджета на ЕС - в последната година, в които те могат да бъдат харчени, има пикове, като Богданов коментира, че това е слабост на българското правителство, на администрацията и общините в управлението на средствата, защото по думите му по-логично би било да имаме едно равномерно усвояване на средствата.

Според данните най-голям дял - над 30 процента или близо една трета от безвъзмездното финансиране, отива за земеделие. По думите на Богданов важно е да си представим 30 процента от 70 млрд. лева за този период, допълвайки, че това е мащабна инвестиция в българското земеделие и всеки анализатор и български данъкоплатец трябва да си задава въпроса доколко това допринася за по-ефективно земеделие у нас.

Между 10 и 15 процента от средствата са за транспортна инфраструктура, благоустройство и селски райони, околна среда, конкурентоспособност и иновации, близо 10 процента - за човешки ресурси. Вижда се, че всички сфери на социално-икономическия живот са били подкрепяни с безвъзмездно външно финансиране. Средствата са стигали на практика навсякъде, коментира Богданов.

По предприсъединителните фондове България получава общо 3,8 млрд. лева. Към края на 2024 г. страната е получила над 35 млрд. лева по оперативни програми. По Националния план за възстановяване и устойчивост в периода 2021-2026 г. имаме възможност да получим до 13,5 млрд. лева, като до края на 2024 г. са получени едва 1,9 млрд. лева. След присъединяването към ЕС българските земеделци са получили над 20 млрд. лева от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, показват данните. 

От една страна можем да кажем, че средствата достигат навсякъде, най-общото правило е, че повече средства отиват, където има по-голямо население, но това не е общо правило, посочи Богданов. Той добави, че разликите в размера на средствата в отделни райони и общини у нас отразява различни национални приоритети по изграждане на инфраструктура, както и по отношение на някои от програмите, свързани с регионално развитие и благоустройство, околна среда, също и отчита различната активност на местната власти.

Анализът на ИПИ разглежда и други източници на финансиране в България - програми по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (Норвегия, Исландия, Лихтенщайн), като за програмния период 2014-2021 г. средствата достигат 222 млн. лева. Най-много ресурси са насочени по програмата за намаляване на бедността и регионално развитие и програмата за правосъдие - по над 50 млн. лева. Подкрепата за гражданското общество у нас се осъществява чрез създадени програми за неправителствени организации - около 7 процента от общия планиран бюджет за периода 2014-2021 г.  

Финансовата подкрепа от САЩ - публичната помощ приключва с членството ни в ЕС, като от началото на 90-те години на миналия век до 2007 г. подкрепата от правителството на САЩ е в размер на малко над 1,2 млрд. лева. Общата стойност на частното донорство от различни организации в САЩ достига 660 млн. лева, отчита анализът.