АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Министерството на енергетиката предлага за обществено обсъждане проект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, с които се регламентира създаването на Национален фонд за декарбонизация (НФД). Той ще бъде правоприемник на Фонда енергийна ефективност и възобновяеми източници.
Сметките за енергия ще бъдат по-сигурни от колебанията на цените на пазара •Засилване на ролята на регулаторните органи и засилване на европейското измерение •Реакция на енергийната криза, утежнена от руското нашествие в Украйна. Законодателството за справяне с манипулирането на енергийния пазар чрез засилване на прозрачността и надзора беше одобрено от евродепутатите.
Такива има много и в цяла Европа. Причината е, че енергийната бедност вече не се определя само на база доходите на домакинството, а до каква степен то има енергиен комфорт.
Новият завод за производство на неръждаема стомана в Капфенберг, провинция Щирия, работи самостоятелно от началото на 2024 г. Той ще произвежда до 205 000 тона високоефективни материали за автомобилната, космическата и енергийната промишленост всяка година, осигурявайки около 3500 работни места.
Това каза министърът на околната среда и водите Юлиян Попов на конференцията "Енергийната ефективност на сградния фонд: основа на устойчивия енергиен преход", която се провежда в София. По думите му, ако страната ни продължи с подхода на 100 процента публичен ресурс на обновяването на сгради, "българският сграден фонд вечно ще остане в Народна република България".
От 2020 г. насам Германия се сблъска с много кризи и предизвикателства: проблемите във веригата за доставки в резултат на пандемията и войната в Украйна, енергийната криза, нарастващата инфлация и затягане на паричната политика, както и променящата се роля на Китай - от процъфтяваща дестинация за германския износ до съперник, който се нуждае от по-малко германски стоки. Комбинация от геополитически рискове, циклични насрещни ветрове и местни...
Крайъгълен камък за водородната стратегия на Берлин се явяват 20 милиарда евро под формата на инвестиции, вложени в разгръщането на основна водородна мрежа с дължина от 9700 км (6000 мили), предвижда се годишното използване на водород да достигне до 279 тераватчаса до 2032 г.
В наскоро публикувания проект на енергийна стратегия на България е предвидено 7 блок да бъде въведен в експлоатация през 2032 г., но не по-късно от 2033 г., а 8 блок - не по-късно от 2035 г., посочи зам.-министър Николов.
С това решение Хърватия получава 88 милиона евро, Чехия - 1,848 милиарда евро, Естония - 66 милиона евро, Латвия - пет милиона евро, Литва - 11 милиона евро, Полша - 221 милиона евро, Румъния - 2,169 милиарда евро и Словакия - 60 милиона евро.
Както малки, така и големи производители на ядрена енергия и затова е много важно страната да разработи стратегия, която да открои важната роля, която ядрената енергия (включително малките модулни реактори) може да играе за сигурно задоволяване на нуждите от електричество.