АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
През следващите 10 години ЕС възнамерява да похарчи 1 трилион евро за създаване на нова европейска енергийна инфраструктура.
Литва влиза, държавите с "дерогация" (България, Чехия, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция) не изпълняват критериите, преразглеждане след 2 години.
Оценката на ИПИ показва, че създаденото пряко и допълнително вътрешно търсене в българската икономика от дейността на компаниите от модерната търговия достига 11,8 млрд. лева през 2022 г.
В групата на 35-44-годишните е най-високият среден за страната дял – 1,61%, като той е значително по-висок практически в цялата Югоизточна и Североизточна част на страната, както и в значителни части от Северния централен район, но и тук има значително струпване на общини с над 10% неграмотни в районите на Сливен, Ямбол и Стара Загора.
Това се казва в десето издание на доклада на ОМФИФ (OMFIF - Official Monetary and Financial Institutions Forum - независим мозъчен тръст с председател Дейвид Марш, разположен в Лондон) "Публичните инвеститори по света 2023" ("Global Public Investor 2023").
Според ИПИ водещият фактор е заетостта, което означава, че политиките в подкрепа на възможностите за създаване на нови работни места, в т.ч. гъвкави форми на заетост, са ключови за борбата с бедността.
През 2001 г. у нас средното ниво на доходи от заплати на семейство от двама възрастни, заети на пълен работен ден и с две деца, е близо 19 пъти по-ниско от средноевропейското равнище, през 2014 това съотношение е 6.2 пъти.
Усволяването на еврофондове са довели до ръст на заплатите с 15% и до ръст на БВП с 12%. Това става ясно от доклад на МФ за ефекта на фондовете на ЕС върху икономиката за периода 2007-2016 година.
Те ръководят екипи от над 300 човека, фирми с оборот над 10 млн. евро, какви са нивата на заплащане за последните 3-4 години.
Т.е. повече от 13 пъти от 1995 г. насам. Данните на БНБ показват, че делът на суровините и материалите в износа пада от 53,1% през 1995 г. до 39,0% през 2017.