Европа на война с Газпром?

Солидарността на цяла Европа и нейната активна позиция могат да обуздаят непоследователната политика, която води руският монополист Газпром спрямо Литва, заяви миналата седмица в Брюксел на срещата на върха на ЕС литовският премиер Андрюс Кубилюс, пише в. "Независимая газета" в публикация, озаглавена "Евросъюзът се готви за война с Газпром".
През следващите 10 години ЕС възнамерява да похарчи 1 трилион евро за създаване на нова европейска енергийна инфраструктура. Според експертите обаче в близките години европейците няма да могат да се избавят от руската газова зависимост. Въпреки това, посочва изданието, на Газпром ще се наложи да се свие на европейския пазар - както по обеми, така и по цени на доставките.
Литовският премиер е уверен, че само "активна солидарна позиция на всички страни от ЕС ще осигури единния, интегриран, либерален и сигурен енергиен пазар в Европа". Той отбелязва, че "европейската солидарност трябва да бъде не пасивна реакция, а активна политика, особено когато става въпрос за монополист като Газпром, който в крайна сметка трябва да се примири с условията на конкуренция на пазара".
"Независимая газета" изтъква, че няма нищо изненадващо в това, че тъкмо официален Вилнюс поставя изисквания към Газпром, тъй като Литва в момента се смята за най-потърпевша от условията на газовите доставки. Литовското министерство на енергетиката подаде жалба до Европейската комисия на 25 януари,
предизвиквайки разследване за злоупотреба с доминираща позиция на Газпром. Според министерството по-благоприятните цени за доставката на руски газ за Латвия и Естония са "наказание" срещу Литва заради инициативата й за либерализиране на газовия пазар и опитите да установи контрол над газоразпределителните системи.
Анализаторът Михаил Крутихин е на мнение, че единната енергийна стратегия на ЕС е напълно реалистична, с идеята за създаване на интерконекторни връзки между страните членки, за да може свободно да се подава газ в случай на кризисна ситуация.
Според него обаче не може да се каже, че ЕС се готви за война с Газпром, тъй като Европа няма да може да се справи без руски газ още дълги години и делът на Газпром от 25 на сто ще се запази.
Газовата компания обаче ще трябва да направи отстъпки по отношение на обемите и цените, тъй като Европа е намерила нови източници - Катар и даже САЩ - които са готови да изнасят втечнен природен газ. Така че европейците вече имат инструменти за натиск над руските газови компании, заключава анализаторът.
Руският монополист обаче няма от какво да се страхува, посочва от своя страна директорът на руския Институт по национална енергетика Сергей Правосудов. Според него позициите на Газпром биха могли да бъдат подкопани от иранския газ, но предвид международните санкции и непримиримата позиция на Вашингтон към Техеран това засега е невъзможно.