АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Берлин вече понижи през февруари очакванията си за годишен растеж до 0,2 на сто за 2024 г. спрямо 1,3 на сто преди това, а Международният валутен фонд (МВФ) прогнозира подобни резултати в доклада си за световната икономика.
Министърът на енергетиката Владимир Малинов очаква да получи решението на Народното събрание за предоговаряне на Споразумението между „Булгаргаз” ЕАД и турската енергийна компания „Боташ“, и ще го изпълни в пълен обем, обяви той пред журналисти в АЕЦ „Козлодуй“.
Турският министър на транспорта и инфраструктурата Абдулкадир Уралоглу открои приноса, който проектът за изграждане на втори железопътен граничен преход между Турция и България ще окаже за увеличаване на капацитета на товарния транспорт между Изтока и Запада, съобщава турската телевизия Йирми дьорт (24 TV).
Прогнозата му е 2,7% през 2025 г. Фондът също така очаква осреднен годишен растеж на българската икономика от 2,6% към 2029 г. По-рано БНБ представи последните си макроикономически прогнози, според които БВП на нашата страна се очаква да нарасне с 2,2% през настоящата година.
Икономиката на Израел нарасна през 2023 г. с 2%, но след експанзия с 6,5% през 2022 г., като преди началото на военния конфликт в Ивицата Газа израелската икономика бележеше годишен растеж от 3,5 на сто.
Специален доклад на Институт за пазарна икономика (ИПИ), в партньорство с EPICENTER [1], по повод 30 години от създаването на единния пазар на ЕС и 20 години от присъединяването на основната група страни от Централна и Източна Европа.
С инвестицията се поставя началото на първия проект за "кръгова икономика" в Атина, като се модернизират остарелите влакове и се гарантира рециклирането на съществуващите материали, като същевременно се предоставят на гражданите по-надеждни услуги в областта на обществения транспорт и се инвестира в екологичната мобилност в града, заявиха от Европейската комисия.
Икономиката на еврозоната се движи в правилната посока, но липсва скорост поради относително слабите условия в германската икономика, сочат данни от проучване.
Данните потвърждават първоначалната оценка на "Ростат", въпреки че икономическият растеж през четвъртото тримесечие на миналата година спадна до 4,9 на сто, оставайки под очакванията.
Оценката на ИПИ показва, че създаденото пряко и допълнително вътрешно търсене в българската икономика от дейността на компаниите от модерната търговия достига 11,8 млрд. лева през 2022 г.