АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Преди началото на войната Украйна беше един от водещите производители на пшеница, както и голям производител на царевица. Много държави са зависими от евтината пшеница от Украйна. Зърното е от ключово значение за продоволствената помощ в световен мащаб.
Бившият министър на икономиката Николай Василев обяви, че парите в Бюджет 2022 са свършили. Това е и причината Чиренското хранилище за газ да е почти празно.
Украйна е изпратила около 80 000 тона зърно в румънското пристанище Констанца като се очаква да пристигне още зърно, заяви управителят на пристанището, цитиран от Ройтерс.
С над 70% и 63% от общия брой транзакции в кеш, Румъния и България са държавите с най-висока потребност на физически пари в Европа. Други европейски държави са на другия финансов полюс – като Норвегия, където само 3% от паричните транзакции се извършват с кеш.
Мартенските доставки на зърно в чужбина са включвали 1,1 милиона тона царевица, 309 000 тона пшеница и 118 000 тона слънчоглед, добави министерството. Украйна беше на четвърто място в света по износ за 2020/2021 г., по данни на Международния съвет по зърното (IGC).
Парадоксално, но факт - Русия финансира войната с помощта на Запада: щом получава по един милиард евро на ден от износа на нефт и газ. Тя би изпаднала във финансови затруднения, само ако войната продължи с години.
Сред тях са пшеницата, царевицата и слънчогледовото масло. От документа става ясно, че лиценз ще е необходим и за износа на пилета и яйца. Украйна е сред най-големите производители и износители на зърно и растителни масла в света, отбелязва Ройтерс.
Мярката да продължи да се прилага за доставки с място на изпълнение на територията на страната, по които получателят е регистрирано за целите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) лице в България, а доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено лице.
Страната ни разполага със запас от зърно за следващите две години, което гарантира спокойствие на пазара. Складовете са пълни и няма недостиг на храни, стана ясно още по време на срещата.
Близо 40% от българите, работещи в чужбина, не са потърсили пари, които им се полагат по закон. Темата за данъците остава трудна и неразбираема и много от българите, работещи в чужбина, не са потърсили парите си, най-вече защото не са запознати с тази възможност.