АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Високият БВП на глава от населението в тези региони се обяснява отчасти с висок приток на работници, пътуващи до работното място (Люксембург, Прага, Брюксел и Хамбург) или с големите капиталови активи, притежавани от някои мултинационални компании.
През 2019 г. регионалният БВП на глава от населението варира от 32% от средното за Европейския съюз (ЕС) в Северозападния регион на България, както и от Майот, отвъдморски регион на Франция , до 260% във Великото херцогство Люксембург.
Селското стопанство е с най-голям дял от 28.1 на сто от произведената продукция в Добричка област, която достига общо 2 милиарда 489 милиона лева, съобщава териториалното статистическо бюро-Североизток окончателните данни за дейността на нефинансовите предприятия през 2019 година.
„Близо милиард вложихме в образователната инфраструктура и още 1,4 милиарда лева за двойното увеличение на учителските заплати в рамките на мандата“. Това заяви министър-председателят Бойко Борисов, който посети Професионалната гимназия по механизация на селското стопанство в Разлог.
Цените на жилищата са се увеличили в 23 държави-членки и са намалели в четири, като най-високи са били повишенията в Естония (+ 105,1%), Унгария (+ 92,2%), Люксембург (+ 90,5%), Латвия (+ 83,6%) и Австрия (+ 81,3% ). Намаления се наблюдават в Гърция (-31,0%), Италия (-15,5%), Кипър (-7,7%) и Испания (-4,5%).
Стойността на потвърдените за гарантиране кредити за малки и средни компании е малко над 158 млн. лв. Най-сериозен е интересът от секторите търговия и туризъм, производство и транспорт. Сред подкрепените са още фирми в сферата на строителството, селското стопанство, услугите и рекламната дейност.
Според разпределението на заетостта по сектори, 17,6% са били заети през октомври 2020 г. в селското стопанство, 20,3% в индустрията, 6,4% в строителството и 55,7% в сектора на услугите.
Най-много са работещите в Белгия (3,9%) и Испания (3,7%), пред Германия (3,3%), Люксембург (3,0%), Франция (2,7%) и Финландия ( 2,6%). За разлика от това, най-ниският дял е регистриран в България (0,2% от общата заетост), следван от Румъния (0,5%), Полша и Словакия (и по 0,6%).
През 2019 г. цените на комуникациите в Европейския съюз са били почти пет пъти по-високи в най-скъпата държава-членка на ЕС, отколкото в най-евтината. Най-високи са цените в Белгия (с индекс 176) и Гърция (175), следвани от Ирландия (150 ) и Люксембург (149).
По отношение на числеността на населението разходите за здравеопазване са най-високи сред държавите-членки на ЕС в Дания (5 260 евро на жител), Люксембург (5 220 евро) и Швеция (5 040 евро) през 2018 г., докато най-ниски са в Румъния (580 евро) и България (€ 590).