АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Правителствени заеми са отговорни за над половината от увеличението в размер от 28 трилиона долара, но и частните дългове между нефинансови институции и домакинства са ударили нови висоти. Развитите страни и Китай са взели 90 процента от новия дълг, като са се възползвали от ниските лихви.
През настоящата година не са емитирани облигации на международните капиталови пазари. През декември не се очаква поемане на нов държавен дълг, пише в съобщението на МФ.
Не можем да прогнозираме колко разходи ще бъдат направени през 2021 г. и оттам – да имаме яснота за дефицита. А служебният министър на финансите създаде още повече объркване с изпусната реплика, че залага лимит за емитиране на нов дълг от 12 млрд. лева през 2022 г., макар после да коригира на 10 млрд. лева.
Брутният външен дълг (частен и държавен) на България към 30 септември 2021 г. възлиза на 41,080 млрд. евро, което е с 3,4% повече в сравнение с края на същия месец на 2020 г. Така той представлява 62,6% от прогнозния БВП на страната, съобщи Българската народна банка (БНБ).
Новият държавен дълг, поет от началото на годината до момента е на стойност 3,9 млрд. лева. Малко коментиран факт обаче е погасяването стари задължения на стойност около 1,1 млрд. лева. Така нетното нарастване на дълга е около 2,8 млрд. лева.
Припомняме, че МФ вече пласира държавни ценни книжа за по 500 млн. лв., на два аукциона, състояли се съответно на 11 и 25 октомври. На предишния аукцион интересът на инвеститорите към българските ценни книжа не беше голям.
Външните задължения на Централната банка са 1874,5 млн. евро (2,9 на сто от БВП). Те се повишават с 1050,2 млн. евро (127,4 на сто) спрямо края на август 2020 г. в резултат на новото разпределение на Специални права на тираж от МВФ
Работната група, на която инициатор ще бъде БЕХ, ще е между Министерството на енергетиката, Столична община, "Топлофикация София" и "Булгаргаз". Общо задълженията на "Топлофикация София" ЕАД към БЕХ към 21 октомври са 719 400 000 лева.
В края на второто тримесечие делът на държавния дълг спрямо БВП в Европейския съюз е спаднал до 90,9 на сто спрямо 92,4 на сто в края на първите три месеца на годината, сочат данни на Евростат. В еврозоната показателят също се е понижил - от 100,0 процента до 98,3 на сто спрямо БВП.
Във валутния съюз съотношението на дефицита към БВП се е повишило от 0,6 на сто през 2019-а до 7,2 на сто през 2020-а, а в ЕС - от 0,5 на сто на 6,9 на сто. България сред страните в ЕС с най-нисък дълг като дял от БВП.