АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Белият дом обяви, че това е за период от две години и се отнася за определени части за слънчеви панели от четири азиатски страни, сред които Китай не фигурира. Части, внасяни от Камбоджа, Малайзия, Тайланд и Виетнам, ще могат да бъдат освободени от някои мита за 24 месеца.
"Ако решим, че е уместно да действаме по-агресивно чрез повишаване на лихвите с повече от 25 базисни пункта, ще го направим". УФР повиши основните си лихви миналата седмица за пръв път от 2018 г., за да се бори с високата инфлация.
Трите основни лихви остават непроменени: по депозитите са на минус 0.50%, референтният лихвен процент по кредитите е нула, а лихвеният процент по маржин кредитите е на плюс 0.25%.
Правителствени заеми са отговорни за над половината от увеличението в размер от 28 трилиона долара, но и частните дългове между нефинансови институции и домакинства са ударили нови висоти. Развитите страни и Китай са взели 90 процента от новия дълг, като са се възползвали от ниските лихви.
Финансовият анализатор от „Моите пари“ Десислава Николова коментира, че това е очакван развой предвид ситуацията на банковия пазар. Засега тенденцията се очертава единствено за по-големите суми, но не е изключено след време да се пренесе и към по-малките спестявания.
Печалбата преди лихви, данъци, обезценка и амортизация (EBITDA) е скочила със 134% до 1,404 трилиона рубли през отчетното полугодие. Приходите са нараснали 1,5 пъти до 4,35 трилиона рубли.
Кадър от туита, гласящ "Създавам акаунта си в Туитър", се продаваше в платформата Валюебълс от 5 март. Той бе закупен от базирания в Малайзия предприемач Сина Естави. След продажбата туитът си остава видим за всички, докато Дорси и Туитър решат да го оставят онлайн.
Макар че през 2021 г. се очаква цялостното икономическо положение да се подобри, остава несигурност във връзка с краткосрочната перспектива за икономиката.
Нетни приходи от лихви по ценни книжа, държани за целите на паричната политика: 1,3 млрд. евро (спрямо 1,4 млрд. евро през 2019 г.). Балансовото число на ЕЦБ нараства до 569 млрд. евро (спрямо 457 млрд. евро през 2019 г.).
По данни на Комисията за стоковите борси и тържищата оризът се търгува за 2,30 лв. за килограм – с 25 стотинки повече. Причината са логистичните проблеми, които епидемията от COVID-19 предизвиква в Малайзия и Индонезия, които са основните производители на ориз, показват данните на комисията.