АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
В периода май – октомври 2018 г. беше отчетен значителен ръст от 19.2% на средната сума на заявленията за кредити за обединяване на задължения в сравнение със същия период на 2017 г. Това е знак, че финансовата култура на българите се повишава и хората управляват по-умело личните си финанси.
През септември агенцията за приходите съобщи за 50 000 регистрирани земеделски производители, получили субсидии в общ размер 120 млн. лв. през 2017 г., които не са подали данъчни декларации и не са платили данъци върху тях.
Централната банка отпуска 750 млрд. юана (109 млрд. долара) за допълнително кредитиране, като намалява нивото на задължителните банкови резерви с 1 процент. Институцията уточни, че парите са предназначени за малки предприятия.
В същото време обаче растежът на паричната маса в еврозоната се забави изненадващо рязко, а това е индикатор, който често предвещава бъдещата кредитна активност.
Всеки стопанин, който отговаря на изискванията, може да получи 80 лв./ха за закупуване на минерален тор и 40 лв./ха за закупуване на семена. Максималният размер на кредита е 200 000 лв. Заемът се предоставя при 3% годишна лихва и трябва да се погаси до 1 октомври 2019 г.
Във Видинска област 226 регистрирани земеделски производители, получили субсидии в общ размер на 625 хил.лева през 2017 г., не са подали данъчни декларации и не са платили данъци и осигуровки върху тях.
От началото на 2007-а и бума на фалитите по ипотечните кредити до септември 2008 година - да се върнем към събитията, които доведоха до фалита на американската банка "Лемън Брадърс", символ на световната финансова криза.
В Турция влязоха в сила мерки за намаляване на данъка върху влогове в турски лири и нови правила за разсрочените плащания и потребителските кредити. Те са регламентирани с президентски указ, който беше публикуван в турския Официален вестник.
Главният икономист Марк Занди обръща внимание на плашещата прилика между ипотечните кредити (subprime), които предизвикаха финансовата криза в САЩ през 2007-2008 година и последвалия глобален икономически спад, и сегашния пазар на рискови заеми (leveraged loans) и т.нар. "облигации боклук" (junk bonds).
Закупувайки дълг на стойност 2,6 трлн. евро за период от близо 4 години, ЕЦБ поддържа ниски разходите за заеми, за да стимулира кредитирането и да съживи растежа и инфлацията в региона.