АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Италианският държавен дефицит е достигнал 7,4 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната и е най-високият в ЕС, сочат коригираните данни на Националния статистически институт "Истат" (Istat), публикувани днес и цитирани от Франс прес.
Берлин вече понижи през февруари очакванията си за годишен растеж до 0,2 на сто за 2024 г. спрямо 1,3 на сто преди това, а Международният валутен фонд (МВФ) прогнозира подобни резултати в доклада си за световната икономика.
Прогнозата му е 2,7% през 2025 г. Фондът също така очаква осреднен годишен растеж на българската икономика от 2,6% към 2029 г. По-рано БНБ представи последните си макроикономически прогнози, според които БВП на нашата страна се очаква да нарасне с 2,2% през настоящата година.
Икономиката на Израел нарасна през 2023 г. с 2%, но след експанзия с 6,5% през 2022 г., като преди началото на военния конфликт в Ивицата Газа израелската икономика бележеше годишен растеж от 3,5 на сто.
Инфлацията в България през март продължава да се забавя на годишна база, а вече десети месец тя е едноцифрена, сочи справка в Националния статистически институт (НСИ).
Специален доклад на Институт за пазарна икономика (ИПИ), в партньорство с EPICENTER [1], по повод 30 години от създаването на единния пазар на ЕС и 20 години от присъединяването на основната група страни от Централна и Източна Европа.
С инвестицията се поставя началото на първия проект за "кръгова икономика" в Атина, като се модернизират остарелите влакове и се гарантира рециклирането на съществуващите материали, като същевременно се предоставят на гражданите по-надеждни услуги в областта на обществения транспорт и се инвестира в екологичната мобилност в града, заявиха от Европейската комисия.
Икономиката на еврозоната се движи в правилната посока, но липсва скорост поради относително слабите условия в германската икономика, сочат данни от проучване.
Данните потвърждават първоначалната оценка на "Ростат", въпреки че икономическият растеж през четвъртото тримесечие на миналата година спадна до 4,9 на сто, оставайки под очакванията.
Оценката на ИПИ показва, че създаденото пряко и допълнително вътрешно търсене в българската икономика от дейността на компаниите от модерната търговия достига 11,8 млрд. лева през 2022 г.