АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
В Националния инвестиционен план за водоснабдяване и канализация от 2021 г. се посочва, че общите инвестиции за страната, необходими за постигане на съответствие с директивите за пречистване на градските отпадъчни води и за питейната вода, възлизат на 13,7 млрд. лева.
Според данни на БНБ през януари т.г. те са в размер от 102.1 млн. евро спрямо 97 млн. евро за януари 2023 г. Общо в 10 от последните 12 месеца сумата е надхвърляла 100 млн. евро, като рекордните 172.2 млн. евро са преведени към страната през миналия май.
Строителството на новата френска АЕЦ започна през 2007 година, като то е завършено с доста над заложените в бюджета средства - вместо първоначално планираните 3,3 млрд. евро се очаква те да достигнат 12 млрд.евро. Пускането в експлоатация се случва 12 години след първоначално предвидения срок.
Приходите, помощите и даренията по КФП към март се очаква да бъдат в размер на 15,8 млрд. лв. и нарастват с 1,1 млрд. лв. (7,5 на сто) спрямо отчетените за първото тримесечие на 2023 г. Съпоставени със същия период на предходната година, данъчните приходи нарастват в номинално изражение с 0,3 млрд. лв.
Като цяло през 2023 г. недостигът на квалифицирани кадри в Германия леко е намалял - с подходящо квалифициран персонал не могат да бъдат запълнени 570 000 свободни работни места, което е с почти 10 процента по-малко спрямо предходната година. Въпреки това той остава на много високо ниво.
Заради повишаването на лихвените проценти в еврозоната, предизвикано от рекордно високата инфлация, през септември 2022 година БНБ за първи път от 2016 г. насам обяви, че основният й лихвен процент ще има положителна стойност.
В момента тя е 137,93 лева за мегаватчас, а предложената по-ниска цена е 97,78 лв. за мегаватчас, която ще влезе в сила от 1 юли тази година. Намалението е за периода от 1 юли 2025 до 30 юни 2026 г.
"Фолксваген" продължава да произвежда "Голф" във Волфсбург, историческият бастион на марката, създадена през 1937 година, но и в други заводи в Германия, както и в още седем страни.
През 2022 г. столицата е генерирала 41% от общия БВП на България – лек спад спрямо 43% година по-рано, като основна причина за това е изпреварващият ръст на регионите, доминирани от производство на електроенергия през годината на рязко поскъпване на енергоносителите в цяла Европа.
По отношение на местонахождението на продавачите 94,4 процента се купуват от български онлайн магазини, ситуирани в България, 32 процента – от продавачи от страни членки на ЕС, 18 процента - от страни извън ЕС, 1,5 процента - страната на произход на продавача не е известна.