АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Страните от еврозоната трябва да се подготвят за по-нататъшни увеличения на основните лихвени проценти, предупреди по-рано този месец Лагард, очертавайки усилията на институцията да овладее инфлацията, която през октомври достигна до 10,6 процента на годишна основа.
В момента страната изпитва висока инфлация, което според S&P Global Ratings може да представлява предизвикателство пред нейното членство в еврозоната от 2024 година.
Балансът по текущата сметка отчита сезонно коригиран дефицит от 8,06 милиарда евро през септември, което е значително намаление в сравнение с рекордните над 26,94 милиарда евро през август.
Целта на Комуникационната стратегия е да популяризира процеса на подготовка на страната ни за присъединяване към еврозоната, тъй като замяната на лева с евро ще засегне всеки човек, живеещ или пътуващ от и до България.
През септември 2022 г. най-значително нарастване при обема на търговията на дребно е регистрирано на годишна база в Словения (+23.9 процента), Полша (+8.4 на сто) и Малта (+7.4 процента). Най-значително е понижението в Ирландия (-6.8 процента), Дания (-6.3 на сто) и Естония (-5.9 процента).
Списъкът включва 74 организации от България, Великобритания, Германия, Канада, Литва, Словакия, Полша, Чехия, Черна гора, Естония и САЩ. Забранява се сключването на сделки в сферата на военнотехническото сътрудничество с компаниите от този списък.
Това се отнася за страните от еврозоната, Обединеното кралство, Канада и Австралия.САЩ биха могли да избегнат рецесията, очаква се темпът на растеж на Китай да се забави значително през 2023 г. до около 3%;
Производствената активност в еврозоната през октомври се е свила с най-бързия си темп от края на 2020 година. Месец по-рано германските промишлени поръчки отчетоха намаление с повече от очакваното, тъй като търсенето на експортни стоки потъна, проправяйки пътя към рецесията пред най-голямата икономика в Европа.
Състоянието на публичния сектор, корупцията и бизнес средата поставят в риск членството ни във валутния съюз, предупреждават учени от катедра „Икономика“ на СУ „Св. Климент Охридски“.
През септември най-голям принос за годишната инфлация в еврозоната са имали цените на енергията (+4,19 процентни пункта), следвани от тези на храните, алкохола и тютюна (+2,47 п.п.), услугите (+1,80 п.п.) и неенергийните промишлени стоки (+1,47 пункта).