АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Високата инфлация е в резултат най-вече на продължаващото силно повишаване на енергийните цени, като през октомври те се увеличиха с 10,7% на годишна база след тяхно повишение с 9,5% през септември.
Банките от еврозоната имат огромен недостиг в буферите си за поемане на загуби и сега са изправени пред по-сурови пазарни условия за натрупване на такива резерви заради засилената нестабилност и увеличаващите се спредове при суверенните облигации. Това обяви Европейският банков орган.
ЕК отчита силно влошаване на бизнес доверието във Франция (понижение с 1,7 пункта) и в Испания (с 1,5%), по-сдържано понижение в Германия (с 0,2) и в Италия (с 0,2 пункта) и слабо повишение единствено в Холандия (с 0,1 пункта).
Индексът на потребителските цени се повиши през септември с 2,1% спрямо година по-рано и след растеж с 2,0% през август, така инфлацията остава за четвърти пореден месец над средносрочното целево ниво на ЕЦБ за инфлация от малко под 2% и отново достигна юлския близо 6-годишен връх от 2,1%.
Според Евростат той се сви през юли до 12,76 млрд. евро от 16,47 млрд. евро през юни, достигайки по-този начин най-ниско ниво от юни 2014-а. Влошаването на търговския баланс се дължи на намаляване на износа с 0,8% на месечна база при увеличаване на вноса с 1,3 на сто.
Основен двигател за икономическия растеж през второто тримесечие бяха дълготрайните бизнес инвестиции, които нараснаха с 1,2%, допринасяйки с 0,3 процентни пункта към експанзията на БВП.
Лихвата по облигационната емисия на Община Кюстендил ще зависи вече от Основния лихвен процент на БНБ.
Нивото на безработицата в страните ползващи еврото като основна валута се понижи до 8.2% през юли, на фона на 8.3% месец по-рано. Това бе най-ниското ниво на безработица в еврозоната от 2008-ма година насам, когато бе разгара на финансовата криза.
Главният икономист Марк Занди обръща внимание на плашещата прилика между ипотечните кредити (subprime), които предизвикаха финансовата криза в САЩ през 2007-2008 година и последвалия глобален икономически спад, и сегашния пазар на рискови заеми (leveraged loans) и т.нар. "облигации боклук" (junk bonds).
Закупувайки дълг на стойност 2,6 трлн. евро за период от близо 4 години, ЕЦБ поддържа ниски разходите за заеми, за да стимулира кредитирането и да съживи растежа и инфлацията в региона.