АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Индексът PMI, измерващ британската промишлена активност, нарасна през март до 58,9 пункта от 55,1 пункта през февруари и предварителен индекс на агенциите IHS Markit/CIPS на ниво от 57,9 пункта. Това е най-високото ниво на промишления PMI индекс от февруари 2011 г.
Разглеждайки тенденцията във времето, след регистриране на малък дефицит през 2011 г., търговският баланс на ЕС впоследствие отчита непрекъснат излишък, достигайки връх от 264 млрд. Евро през 2016 г. Излишъкът намалява през 2017 и 2018 г., след което отново се увеличава през 2019 и 2020 г.
По-високата цена на петрола, малко по-силното евро и покачването на дългосрочните лихвени проценти също допринасят за понижаването на базовия сценарий на централната банка за брутния вътрешен продукт за 2010 г до 6,0% от предишна прогноза за растеж от 6,8 на сто.
При сравнението между отделните райони за планиране, очевиден лидер е Югозападният, който сдържа и столицата. За деветте години от 2010 г. насам районът се сближил със средните за ЕС-27 стойности с 12 пункта, до 47% от средноевропейския БВП на човек от населението.
Между 2010 г. и 2019 г. жилищната площ в София нараства с 6%, докато за същия период населението на общината е нараснало само с 2,5%. Данните сочат още, че естественият прираст на столицата е отрицателен, а механичният намалява през последните 10 години.
Световният БВП ще е 4,3% през 2021г. и увеличение на глобалната търговия с 6,7%, след отчетения спад от 5,2% през 2020г. България е една от страните в региона на ЦИЕ, която успя да ограничи в известна степен неблагоприятните икономически последствия от пандемията.
През 2019 г. жените в ЕС на възраст над 65 години получават пенсия, която е средно с 29% по-ниска от тази на мъжете. С течение на времето обаче разликата намалява и сега е почти 5 процентни пункта (п.п.) по-ниска в сравнение с 2010 г. (34%).
Това са прогнозите, публикувани в Глобалната икономическа перспектива на PwC за 2021: От големия локдаун до голямото възстановяване и 5% ръст на световния БВП.
Норвежките открития привлякоха и интереса на ЕС: фосфатите, ванадият и титанът са в списъка на т.нар. "критични суровини", който ЕК води от 2011 година насам. Той включва 30 редки вещества и минерали, определени като важни за европейската икономическа и екологична политика, които обаче предимно трябва да се внасят.
Сред глобалните предизвикателства, пред които сме изправени, е започналата структурна промяна на световния енергиен баланс. И въпреки че петролът и природният газ ще продължат да играят съществена роля в него, то изместването на акцентите в глобалната икономическа система не може да бъде пренебрегнато.