АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС през 2022 г. е положително и е на стойност 1 480.8 млн. лева.
Въпреки че приходите, помощите и даренията по КФП нарастват спрямо същия период на предходната година с около 1,3 млрд. лв, изпреварващият ръст на разходите (с около 2,3 млрд. лв.) води до влошаване на бюджетното салдо.
През последните 15 години България трайно заема второ място на Балканите по балансирано салдо в търговията със зърнени култури, сочат данни от изследване на икономиста на Българската стопанска камара Борислав Георгиев, публикувано на интернет страницата на Камарата.
Въпреки че приходите по консолидираната фискална програма (КФП) нарастват спрямо същия период на предходната година, изпреварващия ръст на разходите води до влошаване на бюджетното салдо спрямо отчетеното за януари 2022 г.
За периода януари - октомври 2022 г. то е на стойност 3 400,3 млн. лева, показват предварителни данни на НСИ. През периода януари - октомври 2022 г. износът на стоки от България за ЕС се увеличава с 42,7% спрямо същия период на 2021 г. и е в размер на 52 802,5 млн. лева.
Данъчните и осигурителните приходи нарастват номинално спрямо същия период на предходната година с 5,4 млрд. лв. (14,5 на сто), неданъчните приходи - с 3,7 млрд. лв.,а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са по-ниски с 0,4 млрд. лв.
През периода януари – август 2022 г. България бе нетен кредитор на останалата част от света, като финансовата сметка отчете положително салдо в размер на 3.1 млрд. евро.
Лихвите по кредити и депозити за домакинствата се отместиха минимално нагоре, макар и с десета от процентния пункт. Нивото на лихвите по депозитите е важно, тъй като е ползвано от много банки като основа на формулата за определяне на променливите лихви по дългосрочните ипотечни кредити. От своя страна, след повече от 13 години на устойчив спад – след достигнатия пик през лятото на 2009 г. – лихвите по жилищните кредити отбелязват...
Световният растеж за следващата година ще бъде под 2%, както беше през 2001 г., 2008 г., 2009 г., и 2020 г. Макар че прогнозите бяха начертани в посока спад за всички региони по света, Европа е тази, чиито перспективи се влошиха най-много.
Така за първи път от януари 2016 г. този процент се вдига. Повишението отбелязва и най-високата стойност на лихвения процент от декември 2009 г., когато той бе 0,55 на сто. Ходът на БНБ идва, след като в последните месеци редица водещи централни банки по света увеличиха своите основни лихви.