АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Една от най-големите банки в САЩ - "Силикон вели банк" - Ес Ви Би (Silicon Valley Bank - SVB) бе поставена под контрола на синдици в Калифорния късно вечерта в петък, а FDIC обяви, че ще раздаде на депозантите гарантираните депозити, които са в размер до 250 000 долара.
Турция е купила 23 тона злато през януари, което я прави най-големия купувач на ценния метал сред централните банки в световен план през периода, съобщава Bloomberg. Страната в момента притежава 565 тона злато, което е най-високото ниво в историята, показват данни на World Gold Council.
Руски политици, банки и компании, свързани с ключови отрасли, но също и министри, бизнесмени и военни попадат в санкционния списък на САЩ срещу Русия. Вашингтон налага санкциите съгласувано със съюзниците си от Г-7, предаде Франс прес.
Германското енергийно дружество "Унипер" (Uniper) е отчело рекордна нетна загуба в размер на 19,1 милиарда евро (20,3 милиарда долара) през 2022 г. Все пак компанията цели да се върне към печалба през настоящата година, тъй като очаква спадът на цените на газа да намали разходите й.
Тя възлиза на 0,97%сто загуба от инвестициите си през последните три месеца на 2022 г., което отговаря на 1,85 трилиона йени ($14,3 млрд.). Към края на 2022 г. общите активи на Държавния пенсионен инвестиционен фонд са възлизали на 189,9 трилиона йени ($1,46 трлн.).
Идва ли повратният момент за ръста лихвите на централните банки на водещите световни икономики? Това е въпросът, който мнозина от пазарните участници - инвеститори, икономисти, анализатори, започнаха да си задават след поредицата лихвени решения от последните дни на януари и първите на настоящия месец.
Технологичните акции и криптовалутите са сред рисковите активи, покачили сериозно стойността си, докато централните банки помпаха "кеш" в икономиката, за да се борят с твърде ниската инфлация.
В края на декември 2022 г. активите на банковата система достигат 155,4 млрд. лв., като през четвъртото тримесечие на годината отбелязват растеж с 6,5 млрд. лв. (4,4 на сто). Увеличават се паричните салда в централни банки, дълговите ценни книжа и кредитите и авансите.
Тя възлиза на 1,64 трилиона крони (164,4 милиарда долара) за 2022 г., което слага край на три поредни години от сериозен ръст. Предишната голяма загуба на фонда датира от 2008 г., когато той се раздели с 633 милиарда крони.
В периода юли-септември м.г. увеличение се наблюдава и при най-ликвидната балансова позиция "пари, парични салда при централни банки и други депозити на виждане", както и при дълговите ценни книжа. Привлечените депозити в банковата система отбелязват по-високо тримесечно нарастване спрямо предходните две тримесечия на миналата година.