„Терорът” на топлофикациите & схемите

EconomyNews.bg

Как дължима сума изведнъж набъбва с още 1000 лв.? Това преживяха много граждани, клиенти на „Топлофикация”. Конкретен пример е случаят със софийска гражданка, която почти едновременно е уведомена, че е осъдена от „Топлофикация”-София и че й е поставен запор на заплатата. От приблизително 1400 лв. задължение към столичното парно, от нея се изисква да плати около 2400 лв. В кантората на Частния съдебен изпълнител любезно разясняват какво съдържа сумата. Ето каква е схемата:

А таксата към ЧСИ е по тази схема:

Т.нар. юрисконсултски възнаграждения са законни. Но „Топлофикация“ има собствени юристи, на които не изплаща тези възнаграждения. Тоест това е допълнителен начин „Топлофикация“ да събира допълнителни средства в размер на по средно 700 лева, коментира омбудсманът Мая Манолова. За цялата 2015 година са заведени 15 000 дела - по 300 лева това са 4,5 млн. лв., а ако отидат и на съдебен изпълнител – сумата става 9,75 млн., изчисли Манолова.

„Топлофикация се похвали, че с тези дела са си събрали 20 млн. лв. задължения от клиенти. Но голяма част от тях - 9-10 млн., са недължими за "Топлофикация" суми, юрисконсултското възнаграждение не е равно на топлинна енергия, която си потребил”, подчерта омбудсманът.

Защо и как се стига до тези производства и суми?

Без да уведомят своите длъжници, много често без да ги уведомят какво дължат, топлофикациите пристъпват към принудително изпълнение, при което начисляват всевъзможни такси – адвокатски разноски, юрисконсултски възнаграждения, лихви (които продължават да се трупат и след делото и започналите плащания) и прочие, което в пъти увеличава задължението на абоната.

Още в първия месец на поста Манолова призна:

"Пристъпват, защото е по-лесно, направо към съдебна процедура по бързия ред на заповедното производство. Начисляват си в тази процедура, която обикновено е едностранна, по 350 лева средно адвокатско възнаграждение, след това пред съдебния изпълнител още 350 лева, плюс разноските на съдебния изпълнител, плюс таксата на съдебното производство, в резултат на което дългът нараства средно с около 1000 лева”.

Още по-драстични са случаите, когато тези 1000 лв. се изискват от „длъжници” на 1 ст. или 8.70 лв. Според Манолова, през миналата година “Топлофикация“ е внесла искова молба в Софийски градски съд, с която иска да осъди свой длъжник за 2 стотинки.

Но внимание! Дори когато бъде изплатена сумата, по която е осъден даден гражданин, това може да не означава край. Мая Манолова:

„Другият похват, с който си служи „Топлофикация“, е следният. След като един дълг от 1800 лева гражданинът е платил на три вноски и е получил разписка, че дължи 0,00 лв. на „Топлофикация“, буквално 5 дни по-късно получава нова покана за изпълнение за същия период в размер на 1020 лева".

Обяснението е в несъвършената информационна система за това колко дела водят срещу граждани и какво е движението - кои са платили, кои още дължат, такава информация липсва в самата администрация на „Топлофикация“. Често „по трасето” остават дребни суми, понякога в размер на стотинки. А случаят с потърпевшата гражданка е още по-показателен за несъвършенствата, тъй като след засичането на топломерите за отминалия отоплителен сезон, изравнителната сметка сочи, че „Топлофикация” трябва да й върне близо 700 лв., но вместо това дружеството търси по съдебен път събирането на задължението от 1300 лв. Сумите биха могли да бъдат приспаднати автоматично, но вместо да плати само 600 лв., от нея се изискват 2400 лв., от които 1000 за лихви и съдебни разходи.

Описаният казус е нагледно обяснение защо е толкова голям броят на жалбите срещу доставчиците на обществени услуги. През 2015 година близо 30% от жалбите или 1645 броя са срещу монополните дружества, от тях:

378 за топлоснабдяване

307 за електро услуги

237 срещу мобилни оператори

193 срещу ВиК

117 срещу кредитни институции

70 са свързаните с интернет и телевизия

60 са потребителските спорове

43 сигнала в сферата на транспорта

14 в застраховането

14 срещу пощенски услуги

4 за газоснабдяване.

Има ли решение? Големи надежди за помирителните производства

Към Комисията за защита на потребителите (КЗП) има създадени нови органи – секторни помирителни комисии (СПК), чиято роля е да решават спорове между клиентите /потребителите/ и търговците. Те ще работят в пет важни сфери – на финансовите услуги, енергетиката, телекомуникациите, транспорта и ВиК услугите.

Новият регламент на помирителното производство е по-добър, тъй като страните в производството са улеснени чрез онлайн подаването на документи, чрез отпадане на задължението да присъстват на заседанията на комисиите, чрез намаляване на сроковете за решаване на спора в разумни граници и т.н.

Неефeкивност до момента

За 2014 г. са образувани 507 помирителни производства като 205 от тях или 36% са прекратени на основание неучастие на търговеца. Това се дължи на доброволния характер на помирителното производство, а много от търговците не отговарят на изпратените покани и не участват в производството. В тези случаи председателят на помирителната комисия няма възможност за избор и длъжен да прекрати производството.

„Голяма част от гражданите, които се обръщат към мен, вече са минали през помирително производство по старите правила. И то най-често е приключило безрезултатно. В преобладаващата част от случаите поради неявяването на търговеца производството е прекратено“, посочи омбудсманът Мая Манолова.

„Достатъчно красноречива е и една друга статистика – на решените случаи, на случаите, в които е постигнато споразумение. Те са само 70 или 14% от всички. Това дава основание да направим извода, че досега съществуващото помирително производство беше повече от неефективно“, допълни Мая Манолова.

Какво не могат да решат СПК?

СПК едва ли ще могат да участват в решаването на някои най-често срещани проблеми на гражданите с доставчиците на обществени услуги:

Например:

1. по отношение на топлоснабдяването:

- относно услугата „Дялово разпределение“ – цената на услугата, избора на фирма за дялово разпределение, условията. Всичко това се решава зад гърба на потребителя - между Топлофикация и топлинните счетоводители – гражданина има само единствено задължение да плаща.

- начина на изчисляване на т. нар. „такса сградна инсталация“ и „щранг-лира“ - според гражданите за едно и също помещение двукратно се начислява топлоенергия – несправедливо, но, оказва се, законно.

- няма как да не отбележа и самото задължение за плащане на „сградна инсталация“ – в противоречие на европейското законодателство.

2. По отношение на електроснабдяването – очевидно извън обсега на СПК ще остане практиката да се начислява корекция на ел. енергия за минал период, която според ЕРП-тата е законна.

3. По отношение на ВиК услугите – редът за начисляване на разход за вода „общо потребление“ определено е несправедлив и е предмет на множество жалби, но е записан в Наредба №4 от 2004 г. Следователно и тези жалби няма как да се решават в помирителното производство.

4. По отношение на телефонните услуги – дали включването в сметките на потребителите SMS игри без гражданите да са ги искали е проблем, който може да бъде решен от СПК?

Омбудсманът подчерта, че правилата за новото помирително производство, за новите СПК, пораждат и някои въпроси и основателни притеснения.  „Според Правилника за дейността на общите и секторните помирителни комисии на търговеца се изпраща заявлението на потребителя за започнало помирително производство и търговецът трябва да представи становище и доказателства. В Правилника е записано „трябва“, но не е предвидено какво се случва ако търговецът не представи становище и доказателства. Дали производството се прекратява или помирително споразумение се изготвя и без участието на търговеца? Т.е. отново ефективността на помирителното производство зависи от търговците, от доставчиците на обществени услуги“, отбеляза Манолова.

Друга слабост, която изтъкна омбудсманът бе, че не е предвидено в състава на СПК да има задължително член с юридическо образование. „Съгласно Правилника за СПК „комисиите решават споровете по справедлив, практичен и пропорционален начин както за потребителя, така и за търговеца въз основа на обективна оценка на обстоятелствата, като надлежно се отчитат правата на страните“. Очевидно е, че за постигането на тази амбициозна цел са необходими арбитри със сериозна юридическа подготовка“, категоричен бе националният защитник. Повод за критика от страна на Манолова бе и фактът, че в правилника е предвидено давността да спира при образуване на помирително производство пред обща или секторна помирителна комисия. „Освен че е в колизия с общ принцип на облигационното право, това решение не е в интерес и на потребителите, защото реално удължава срока на погасителната давност“, каза тя.  Омбудсманът подчерта и че не е ясно как потребителите ще се оправят с многобройните и дублиращи се помирителни способи – процедура за доброволно уреждане на спорове към КЕВР, комисия за платежните спорове, отраслови омбудсмани и др.

„Възниква въпросът, ако вие сте гражданин, който има проблем с „Топлофикация София“ към кой помирителен орган ще се обърнете – към омбудсман на Топлофикация? Към процедурата за доброволно уреждане на спорове към КЕВР? Към новосъздадените СПК? Или към националния омбудсман? За гражданина е важно да знае кой от тези варианти ще му осигури най-добра и най-ефикасна защита“, заяви Мая Манолова.  И допълни, че за пореден път у потребителите се създават големи очаквания и надежди, затова, че проблемите им с доставчиците на обществени услуги ще бъдат решени. В същото време е пределно ясно, че голяма част от проблемите на гражданите няма как да се решат от новите СПК, защото са регламентирани в общите условия и правилата за работа на дружествата-доставчици, предмет са на трайни лоши практики или са резултат на недобри законодателни решения.

Снимка: ЕП