Цената на зърното не предполага рязък скок при хляба

Производството на пшеница от реколта 2010 г. осигурява потребностите на страната. Като цяло качеството на пшеницата от тазгодишната реколта не буди притеснения. При производство от близо 3,8 млн. тона - 34,6 на сто /1,3 млн. тона/ са с качество, удовлетворяващо изискванията на мелничарския отрасъл за производство на брашна за хляб и хлебни изделия и е достатъчно за хлебния баланс на страната, казва в интервю за БТА заместник-министърът на земеделието и храните Светлана Боянова.
Пшеницата от реколта 2010 г. се търгува на цени, значително по-високи от предходната година. Според нас няма основание за значително увеличаване на цените на хляба, още повече, че те вече бяха увеличени при това значително, заявява заместник-министър Боянова.

Въпрос: Госпожо Боянова, наскоро Министерството на земеделието и храните обяви резултати от окачествяването на пшеницата от реколта 2010 г. Какво точно показват данните?
Отговор: Действително в началото на седмицата информирахме членовете на Консултативния съвет по зърното за резултатите от проведеното от Националната служба по зърното и фуражите /НСЗФ/ представително окачествяване на пшеницата от реколта 2010 г. Произведеното количество пшеница реколта 2010 г. е близо 3, 8 млн. тона. Производството на маслодайна рапица е 490 хил. тона, а на ечемик - 767 хил. тона. Експертите от службата са анализирали проби от 27 области, като количеството на обработената пшеница е 40, 2 на сто от общото произведено количество зърно в страната. Основният извод, който се налага от извършения анализ, е, че отчетените
показатели не се различават съществено от тези през предишните години. Пшеничното зърно реколта 2010 г. се разделя в четири групи: първа група, в която попадат 1,1 на сто от общото произведено количество, втора група - 4,3 на сто, втора Б група - 18,4 на сто и трета група - 76,2 на сто. В т.нар. хлебна пшеница попадат количествата от първа, втора и втора Б група. Отделно около 10, 8 на сто /406 хил. тона/ от пшеницата, анализирана от НСЗФ и която е отнесена към трета група, притежава сравнително добри хлебопекарни показатели и може да се използва за производство на хляб и хлебни изделия. Много от анализираните партиди имат ниво на хектолитрова маса над 72 кг/хл, добив на мокър глутен над 20 - 22 процента и число на хлебопекарна сила над 45 условни единици, което позволява тази пшеница да се преработва в брашна, които да се влагат в производството на хляб и хлебни изделия. Важно е да уточним, че при преработката на зърното в различните видове брашна и грисови продукти се използват миксове от различни партиди по качествени показатели пшеница. Това означава, че мелниците могат да комбинират зърно от първа група с такова от втора Б или дори от трета група, което да даде като краен резултат брашно с добри хлебопекарни характеристики.
Въпрос: На какво се дължи този голям дял на пшеницата от трета група през тази година?
Отговор: Държа да подчертая, че и през 2010 г. се запазва тенденцията от последните пет години, а именно пшеницата от категорията "хлебна" да варира между 33 и 47,7 процента като дял от общото производство. Това означава, че като цяло качеството на пшеницата от тазгодишната реколта не буди притеснения. Върху качеството на зърното влияят различни фактори. През тази година агроклиматичните условия се отразихаблагоприятно върху добивите, но неблагоприятната климатична обстановка при прибиране на реколтата оказаха негативно влияние върху нейното качество. Това се отрази най-вече на добива на мокър глутен, на числото на хлебопекарна сила и на числото на падане, които са основните показатели, определящи хлебопекарните качества на зърното. И тази година се потвърждава изводът, че там където зърнопроизводителите са спазвали стриктно агротехническите изисквания, неблагоприятните климатични условия не са оказали съществено влияние върху добива и качеството на пшеницата.
Въпрос: Има ли достатъчно пшеница за производство на хляб и хлебни изделия?
Отговор: Производството на пшеница от реколта 2010 г. е достатъчно за осигуряване потребностите на страната. Анализът на данните за износа на пшеница до момента, както и прогнозата за експорт до новата реколта, не ни дават основание за притеснение. От направения анализ за качествената характеристика на произведената през 2010 г. пшеница може да кажем, че при производство от близо 3,8 млн. тона, от тях 34,6 на сто /1,3 млн. тона/ са с качество, удовлетворяващо изискванията на мелничарския отрасъл за производство на брашна за хляб и хлебни изделия и е достатъчно за хлебния баланс на страната. През тази година се отбелязва леко увеличение на дела на пшеницата от първа група с 0,2 на сто. Трябва да отчетем и прогнозата за изключително добра реколта от царевица и слънчоглед, като фактор за балансиране на предлагането и потреблението на пшеницата на вътрешния пазар.
Въпрос: Какво е състоянието на пазара на зърно в страната и какви са вашите очаквания за цената на хляба?
Отговор: Пшеницата от реколта 2010 г. се търгува на цени, значително по-високи от предходната година. Неблагоприятните новини за производството и износа на Русия, Украйна и САЩ, доведоха до ръст на международните борсови цени на пшеницата.
Очакванията на експертите са до края на 2010 г. цените да се стабилизират на сравнително високите им нива от началото на кампанията. Ръстът на цените на зърното естествено ще рефлектира и върху цените на брашната и хлебните изделия. Не мога да се ангажирам с прогноза за цени на хляба и хлебните изделия, но трябва да е ясно, че върху цената на крайните продукти влияят редица фактори, сред които разходите за горива, електроенергия, работни заплати, данъци и др. Според нас няма основание за значително увеличаване на цените на хляба, още повече, че те вече бяха увеличени при това значително.
Въпрос: Какви са данните за есенната сеитба?
Отговор: Към 25 октомври т. г. по оперативни данни засетите площи с пшеница са 4,5 млн. декара общо за страната. Със зимна маслодайна рапица са засети 1,9 млн. декара. Площите с ечемик са 768 хил. декара, с ръж - 334 хил. декара, а с тритикале - 28 хил. декара. Общо 9,4 млн. декара са площите, върху които са извършени дейности по предсеитбена подготовка. С дълбока оран са изорани 4,7 млн. декара.
Анализът на данните показва, че в България продължава тенденцията на засилен интерес към производството на маслодайна рапица, което се дължи на по-ниските разходи за производство и съхранение, както и на интересът към биогоривата.