Търговските вериги в очакване на присъдата

Правна кантора Волф Тайс
След близо две години проучване на пазара на търговия на хранителни стоки на 03.02.2011 г. Комисията за защита на конкуренцията събра достатъчно доказателства и предяви обвинения на шест големи търговски вериги: Метро, Билла, Кауфланд, Пикадили, Мексима и Хит. КЗК образува производството през 2009 г. след получени редица сигнали от местни производители, както и от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България с твърдения за неравнопоставено третиране на българските производители при достъпа на тяхната продукция в големите международни вериги.
Спорът
През последните години у нас се наблюдава процес на консолидация на пазара и поява на нови формати на магазини за хранителни стоки с все по-интензивно навлизане на големи търговски вериги, които привличат по-голямата част от потребителите. Едновременно с тази тенденция нарастват оплакванията на производителите от сериозен натиск за намаляване на доставните цени и поставянето на неизгодни изисквания, за да получат техните стоки достъп до рафтовете на големите търговски вериги. През последните месеци словесната битка между вериги и производители се изостри с още по-голяма сила. Производителите настояват за въвеждане на нормативна рамка, уреждаща взаимоотношенията. Спорът между големите търговски вериги и производителите съществува не само в България. Големите търговски вериги от години са в полезрението на органите на конкуренцията в редица европейски държави. В тази връзка Европейската комисия е подела редица инициативи с цел откриване на най-ефективния способ за регулиране на взаимоотношенията.
Съгласуване на пазарната политика на големите търговски вериги
Конкретните обвинения предявени от КЗК в началото на февруари т.г. към шест от проучваните търговски вериги са за наличие на картелно споразумение и съгласувани практики изразяващи се в координиране на търговската политика на веригите спрямо техните доставчици по отношение на условията за доставка, както и на маркетинговата им политика. Действителното наличие на подобно съгласуване между отделните търговски вериги би представлявало антиконкурентно поведение в противоречие с чл. 15, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията, застрашаващо ефективната конкуренция и в крайна сметка и интересите на потребителите. За наличието на забранено споразумение между търговските вериги не е необходимо да е сключено писмено споразумение. Още повече, че както българското така и европейското право на конкуренцията забранява не само споразуменията, но и съгласуването на практики между конкуренти. Пример за установено съгласуване в противоречие с правилата на конкуренцията в рамките на браншови организации са решенията на КЗК по отношение на хлебопроизводителите и млекопреработвателите от 2008 г.
Прилагането на сходни условия от страна на големите търговски вериги спрямо техните доставчици не доказва автоматично наличието на съгласуваност. Уеднаквяване на условията или прилагането на сходни практики може да е обусловено от пазарните условия. Тези практики може да са се наложили и по естествен път в дългогодишния опит на пазара на големите международни веригите като работещи механизми за уреждане на взаимоотношенията с доставчиците. Задачата на КЗК ще бъде именно да прецени на база събраните доказателства и анализа на пазара налице ли е действително съгласуваност, или прилагането на въпросните условия е наложено от характера на пазара.
Пазарна мощ и „сила на купувача”
Първоначалното проучване на КЗК, започнало през 2009 г., беше инициирано поради сигнали за наличие не само на съгласуване на пазарната политика на търговските вериги, но и поради съмнение за злоупотреба с господстващо положение и съвместно господстващо положение. За разлика от съществуването на споразумение или съгласуваност, което предполага съвместни координирани действия на поне две конкуриращи се вериги, при злоупотребата с господстващо положение става дума за едностранни антиконкуретни действия спрямо доставчиците на отделните вериги, без тези действия да са съгласувани между веригите.
С Решение от 03.02.2011 г., т.е. едновременно с предявяване на обвиненията за наличие на картелно споразумение между проучваните търговски вериги, КЗК след задълбочен анализ на пазара постанови, че макар някои от търговските вериги (Метро, Билла и Кауфланд) да притежават т.нар. „сила на купувача”, което ги поставя в по-силна позиция при преговорите с доставчици, никоя от тях не разполага с господстващо положение на пазара, даващо им независимост при формиране на пазарната политика от неговите доставчици, клиенти, конкуренти. От гледна точка на конкуретното право наличието на т.нар. пазарна сила на купувача, т.е. пазарна позиция, даваща на купувача възможност лесно да премине към други източници на доставка сама по себе си не е причина за намеса от страна на органа по конкуренцията.
Важен индикатор за този извод е фактът, че никоя от веригите не разполага с пазарен дял над 20%, че са налице няколко вериги с т.нар. „сила на купувача”, следователно никоя от тях не е независима в пазарното си поведение от своите конкуренти, както и обстоятелството, че въпреки ключовото значение на големите търговски вериги при дистрибуцията на бързооборотни стоки, според резултатите от пазарното проучване 60 – 70% от търговията с бързооборотни стоки в България все още се осъществяват чрез т.нар. канал за „традиционна търговия”, т.е. от независими търговци на дребно (малки регионални вериги магазини, независими търговски обекти и други обекти за продажба на бързооборотни стоки различни от големите търговски вериги). Господстващото положение е пазарна позиция, даваща възможност на едно предприятие да не съобразява своето поведение с доставчици, клиенти и конкуренти. Наличието единствено на „сила на купувача”, предоставяща по-изгодна позиция при преговори с доставчиците, без да е налице господстващо положение не представлява нарушение съгласно действащото законодателство в България и правото на ЕС.
Интересен и изненадващ обаче е фактът, че в решението КЗК не анализира възможността за наличие на съвместно господстващо положение от страна на проучваните големи търговски вериги.
Въвеждане на специална законодателна рамка
На 18.03.2011 г. КЗК, по искане на министъра на финансите Симеон Дянков, излезе отново със становище и по въпроса за съответствие с правилата на конкуренцията за въвеждане на специална законова регулация на взаимоотношенията между производители и търговски вериги. От становището изглежда, че отношението на антитръстовия регулатор по отношение на въвеждането на такава специална регулация е по-скоро отрицателно. В становището КЗК изтъква и позицията на Европейската комисия, според която е необходимо да се прави разлика между евентуалните нелоялни търговски практики, свързани с неравностойни позиции в търговските преговори и практиките, свързани с нарушаване на конкуренцията. Неравностойната позиция при водене на преговорите не винаги представлява проблем, свързан със сила на купувача и наличието на господстващо положение по смисъла на правото на конкуренция, а може да е по-скоро проблем на частното търговско и договорно право. Целта на правото на конкуренцията не е да се намесва в договорните взаимоотношения между търговците, а да гарантира ефективната конкуренция на пазара.
Възможните, и съответно въведени в някои държави в Европа, подходи са няколко:
-Въвеждане на специална секторна регулация по отношение на нелоялните търговски практики, прилагани спрямо производителите от страна на търговските вериги (подобен подход е възприет в Чехия, Унгария и Ирландия);
- Регламентиране на обща забрана на определени неравноправни условия в търговското законодателство (подобен подход е възприет във Франция);
-Включване на забрана за злоупотреба с „пазарна мощ” и/или „сила на купувача”, без да е необходимо наличие на господстващо положение в общия закон за защита на конкуренцията (подобен подход е възприет в Германия);
-Утвърждаване на кодекс на добрите търговски практики в отношенията производител – търговец на дребно (подход, познат в Обединеното кралство).
Опитът на някои държави с въвеждането на специфично секторно законодателство е по-скоро негативен, като анализът показва тенденция към повишаване на цените за крайните потребители и увеличаване на инфлацията.
При всички случаи трябва да се има предвид, че принципът на частното право при условията на пазарна икономика, изисква страните да са в най-голяма степен свободни при формирането на своята търговска политика и сключване на договори. Намесата от страна на държавата е необходима единствено тогава, когато са застрашени значими обществени интереси. Тук кръгът се затваря, защото такъв значим обществен интерес са именно ефективната конкуренция и интересите на потребителите.
Очаква се КЗК да постанови решение относно наличието на съгласуване на пазарните политики на големите търговски вериги спрямо техните доставчици в края на април или началото на май тази година. Безспорно, решението ще е решаващо за бъдещото развитие на взаимоотношенията на пазара.
В Съобщение от 2009 г. до Европейския Парламент, Съвета, Европейския Икономически и Социален Комитет и Комитета на Регионите относно „По-добре функционираща верига на предлагането на храни в Европа”, Европейската комисия обявява необходимост от задълбочен анализ на проблемите в отношенията между доставчици и търговци на дребно на територията на целия Европейски съюз. Не е изключено тази инициатива на Европейската комисия да приключи с въвеждането на унифициран подход за разрешаване на съществуващия проблем, което може би било едно удачно разрешение на проблема.