Тъмни облаци надвиснаха над НСИ

Ръководството на Националния статистически институт /НСИ/ трябва да бъде освободено, ако съмненията на Европейската комисия се докажат, след проверката на Евростат. Това заяви съпредседателят на Синята коалиция Иван Костов пред журналисти в парламента, съобщава БТА.
Изказването на еврокомисаря за икономическите и валутните въпроси Оли Рен е продиктувано от съмнения в качеството и верността на информацията, която статистически се произвежда в България и се предоставя на българското правителство и на ЕК, посочи той.
По думите на Костов, проверката ще покаже дали има основателни съмнения. Според него причините могат да бъдат или некомпетентност на ръководството на НСИ, или голямо "слагачество" към правителството, с надежда да се защитават работни места или позиции. И в двата случая, ако се потвърдят съмненията и ако НСИ не може да докаже качеството и верността на своята информация, ръководството трябва да бъде освободено и заменено с хора, които си вършат почтено работата и изпълняват изискванията на закона, добави Иван  Костов.
Според него, ако по този начин се подвежда правителството, няма как да се очаква то да прави верни бюджети, да взема правилните решения. "Трябва да е ясно следното - некачествена информация - некачествено управление. Това е абсолютно задължителна връзка", заяви той. По думите му, на премиера и на финансовия министър трябва да се казва само истината за състоянието на страната.
Иван Костов допълни, че ако проверката докаже несъответствия в подаваните данни, това ще бъде лош атестат за България и още една причина да намалее доверието към нас. Според Костов това би се отразило в покачване на лихвите. Той изрази надежда
съмненията да не бъдат потвърдени.

Въпросът за смяна на ръководството на НСИ би бил уместен при евентуално установяване на манипулации на данните, заяви пред журналисти днес председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова.
По думите й проверката на Националния статистически институт е заради смяна на методиката на "Евростат". Менда Стоянова уточни, че от тази година за първи път европейската статистическа служба вече приема отчетите на държавите-членки на ЕС за бюджетните им дефицити не на доверие, а след проверка на място, която да установи дали правилно са отчетени цифрите и документите. Причината била Гърция, която 10 години наред е подавала отчети с манипулирани данни и е подвеждала ЕС за истинското си състояние. В този аспект нямаме притеснения, подаденото от нас е абсолютно коректно и съм сигурна, че след проверката на "Евростат", това ще бъде още един показател, по който България ще бъде наредена към страните, лоялни и изпълняващи законите на Евросъюза, посочи Стоянова. По думите й комисар Оли Рен не е казал персонално, че у нас данните се преиначават, и именно проверката ще установи дали има някакво разминаване в отчитането по различните методики.
Според българския закон за държавния бюджет дефицитът се отчита на кешова основа, т.е. на това, което е изхарчено, разясни Стоянова. ЕК обаче изисквала дефицитите да се преизчисляват от кешова в начислена основа. Затова всяка година правителството
подава информация /през тази година - в края на февруари - началото на март/ за размера на дефицита на начислена основа, който е 3,7 процента.

Като причина за проверката финансовият министър Симеон Дянков изтъкна това, че по европейския регламент в края на годината е обявен дефицит от 1,9 процента, а след анексите е станал 3,9 процента. При такава голяма промяна и аз да бях "Евростат", и аз щях да дойда да проверявам дали това са данните, коментира още Дянков.
От статистическа гледна точка данните не са обезпокоителни, защото ние сме нотифицирали "Евростат" по наше желание и с тази нотификация те трябва да дойдат и да проверят, заяви още финансовият министър. Той обяви, че ще бъдат отворени всички документи пред проверяващите. За мен винаги е добре да идват и да разглеждат данните, допълни Дянков.

Съмненията за достоверността на българската статистика са в резултат от противоречивите сигнали, които даде българското правителство в последните няколко месеца по отношение на дефицитите за 2009 г. - обявения дефицит от 1.9 процента от БВП в конвергентната програма и оповестената по-късно текущата ревизия до 3.9 процента, коментира на свой ред бившият министър на финансите и настоящ депутат от Коалиция за България Пламен Орешарски. По думите му обяснението на дефицита от 3.9 процента с някакви стари договори не звучи логично на ЕК.
Всъщност Евростат знае много добре, че основната причина за тази разлика са фактори, свързани с приходите и с увеличените просрочия на правителството, в това число и на общините, коментира той. Орешарски посочи като пример, че правителството е събрало допълнително приходи от "Ръководство на въздушното движение" и други държавни дружества, които са касов приход за 2009 г., но не и приход на начислена основа.
В отговор на въпрос Пламен Орешарски заяви, че ако има разминаване, вината е в Министерството на финансите. Не мога да говоря за тази година, ако за минали години има разминавания, националната статистика няма вина, коментира той.
Орешарски отбеляза, че в предишни години също е имало известна разлика между дефицита на касова и на начислена основа.
Той добави, че текущо се следи дефицитът на касова основа, но за целите на данните в Евростат се преизчислява.
Много се надявам след одита съмненията за достоверността на българската статистика да не се потвърдят, но съм притеснен от самите съмнения, които се изказват от най-високо ниво в ЕК, добави Орешарски.

Позицията на Националния статистически институт е, че подготвената статистическа информация е в съответствие с ръководните правила и принципи, залегнали в Ръководството за дефицита и дълга на сектор „Държавно управление”, разработено от Евростат. Тези данни се предоставят два пъти годишно на Евростат през месец март и септември. След това тече верификационен механизъм, по времето на който данните се проверяват от Евростат за качество и спазване на изискванията на съответното ръководство. Данните се публикуват официално след като премине процеса на проверка. Последните данни за дефицита и дълга, които НСИ предостави на Евростат, са от края на месец март 2010 година, като след одобрението на Евростат бяха официално публикувани на 22 април 2010 година на страниците на НСИ и Евростат.
Трябва да се има предвид, че според съществуващия Регламент 479/2009 за прилагане на протокола за процедура при прекомерен дефицит, приложен към договора за създаване на Европейската Общност, във всяка страна се провеждат регулярни мисии на Евростат за проверка на статистическата информация за дефицита и дълга. Последната такава мисия е от март 2008 година и през тази година предстои нова регулярна мисия, която беше насрочена за март 2010 година, но беше отложена поради натовареността на експертите от Евростат. Конкретните дати на мисията предстои да се уточнят.