Трябват нови реактори на Балканите

В София се провежда кръгла маса по повод представянето на Доклада на New Nuclear Watch Institute (NNWI): „Електроенергийният пазар на Югоизточна Европа: Влияние на новите тенденции и политики“. Докладът ще бъде представен от Тим Йео, председател на NNWI, бивш британски министър на околната среда и бивш председател на Комитета на енергийна и климатична промяна от 2010 до 2015 г. 

Преминаването към по-чиста енергия вероятно ще доведе до дисбаланси в търсенето и изисква преоценка на това на каква база в бъдеще ще се произвежда електроенергията. Последиците в това отношение са особено чуствителни за Югоизточна Европа, където настоящата зависимост от въглища и внос на газ представляват значителен риск за бъдещата сигурност на доставките.

За да представи вижданията си по тези належащи въпроси, New Nuclear Watch Institute подготвя нов доклад за енергийната политика в Югоизточна Европа (България, Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Гърция, Унгария, Македония, Румъния и Сърбия). Този доклад разглежда настоящите и бъдещи предизвикателства и съдържа критичен анализ на спешната нужда от нови, нисковъглеродни мощности за производство на електроенергия (резюме на доклада е приложено в края на настоящата покана).

Какви са основните моменти в резюмето на доклада?

Страдащ от хронична липса на инвестиции след разпадането на Източния блок и разделянето на Югославия, регионът сега има енергийна структура, която е ненадеждна, неефективна и неустойчива.

Докладът изяснява спешната нужда от значителни инвестиции в нисковъглеродни мощности за производство на електроенергия, не само за да се запази сигурността на енергийните доставки в близките десетилетия, но и за да се постигнат последващите ангажименти, произтичащи от  Парижкото споразумение за климата.

В частност, ускореното спиране на използването на въглища заедно със стабилното увеличаване на цената на въглеродните емисии, комбинирани с неизбежните дисбаланси в търсенето, могат да предизвикат енергиен дефицит още през 2027 г.

Ако правителствата не успеят да увеличат достатъчно производствените мощности, към  2030 г. Югоизточна Европа може да стане нетен вносител на електричество. Резултатът ще бъде нарушаване на регионалната енергийна сигурност, като домакинствата и бизнесът ще бъдат изложени на по-високи цени на електроенергията.

В крайна сметка, недостигът при производството на електроенергия може да забави и дори да  затрудни икономическото и социално развитие на региона. Така енергийният проблем на Югоизточна Европа може бързо да се превърне в доминиращ проблем.

Досега политическият отговор на проблема - както в изброените страни, така и в Брюксел -  е ускоряване на плановете за подобряване на инфраструктурата за природен газ на паневропейско ниво. Такъв път на действие ще доведе до зависимост от високо концентриран пазар на доставките и силно противоречи на ангажимента на ЕС да диверсифицира източниците си на доставки. Покриването на прогнозирания енергиен дефицит само чрез природен газ ще доведе до допълнителни емисии от 1,3 милиарда тона CO2 еквивалент – висока екологична цена, която ще бъде допълнена от нежелани финансови разходи, които ще са 40 милиарда евро, ако се приеме предложението на френския президент Макрон от 30 евро за тон емисии.

Опонентите на атомната енергия посочват други нисковъглеродни енергийни източници. Въпреки че те със сигурност играят важна роля в енергийния баланс на ЕС, тяхната роля не е решаваща. Използването на енергия от ВЕЦ в Югоизточна Европа приближава техническия си лимит и се сблъсква със свои собствени екологични предизвикателства, а вятърните и слънчеви централи, въпреки технологичните си предимства, все още не могат, при липса на достъпно дългосрочно съхранение на електроенергията, да осигурят диспечируема рентабилна базова електроенергия.

На база на горното, докладът приключва с призив към инвестиции в атомните мощности в региона. Това може да стане само с твърд ангажимент – политически и финансов - към атомната енергия днес, за да може бъдещият просперитет на Югоизточна Европа да бъде запазен.

Изграждането на нова АЕЦ е продължителен процес, а предвиденият дефицит предстои след по-малко от десетилетие, сега е времето за стартирането на нова атомна мощност, обобщава докладът.