Тристранният съвет под въпрос

Изненадващо четирите национално представителни работодателски организации КРИБ, БСКА, БТПП и АИКБ решиха снощи, че напускат Националния съвет за тристранно сътрудничество. Бизнесът протестира срещу поправката, приета по настояване на лидера на РЗС Яне Янев, да се разшири кръгът на лицата, които декларират в Сметната палата имуществото си. В последния си работен ден парламентът реши декларации да подават и представители на неправителствени организации и синдикати. Бизнесът смята, че след като не получава държавна субсидия, не е редно да декларира притежаваното.
Позицията на бизнеса да напусне Тристранния съвет е принципна и само знак на протест. Чисто формално работодателите нямат претенции към служебния кабинет и той може да определи антикризисните мерки и да разпредели 41 млн. лева за най-бедните и без санкцията на бизнеса.

Синдикатите ще присъстват на заседанието и нямат намерение да се оттеглят от диалога, защото смятат, че в момента е важно да се води такъв по мерките за подпомагане на бедните, заяви за "Хоризонт" лидерът на КНСБ Пламен Димитров. Синдикатът има претенция, че държавата не осигурява достатъчно средства за социалния пакет и ще настоява да се увеличи минималната заплата, както и да се дадат добавки на "работещите бедни" с доходи до 350 лева. Това може да стане под формата на ваучери за храна, коментира синдикалистът.
Работната група вчера реши, че добавки от 50 лева еднократно трябва да се дадат на майките, които получават обезщетение от 240 лева и на семействата на деца с увреждания. За хората, отпаднали от енергийното подпомагане, добавката да бъде около 65 лева.
Голямата сума - 30 млн. лева се осигурява за субсидирани работни места за хора без квалификация и за млади безработни.