Три лъжи за минния бранш + видео

Първите три мита за минния бранш, бяха представени от БМГК. Ето кои са те според професионалната асоциация:

Мит 1: Минните компании не помагат на общините, на чиято територия развиват своите проекти. Те просто ползват наличните блага, услуги и нищо не дават.

Мит 2: Минният бранш е допотопен. Собствениците не инвестират в технологии, а само експлоатират природните богатства.

Мит 3: Рудниците не позволяват развитието на биоземеделие, защото са замърсили почвите до степен, до който процесът е необратим.

Как асоциация опровергава митовете..

 За последните 18 години водещите добивни компании са вложили над 4 млрд. лева в технологично обновление, което влече със себе си подобрени икономически, екологични показатели и представяне по отношение на здраве и безопасност. У нас вече се говори за Минна индустрия 4.0., като водещите български минни компании са изключително близо до това ниво на автоматизация и модернизация, чрез направените инвестиции в техника и обучения на персонала.

Браншът счята, че  минната дейност и туризма, и биоземеделието могат да се развиват устойчиво заедно и да не си пречат, а да се получават синергии по между им.

Минният бранш и минните общини

През месец март т.г. БМГК представи Изследователски доклад „Оценка на макроикономическото значение на минерално-суровинната индустрия на България“, изготвен от Фондация „Бауерзакс“ със съдействието на Индъстри Уоч България. В него се посочва, че средните брутни работни заплати в сектора във всеки един от седемте региона са по-високи отколкото средните брутни работни заплати както в самите региони, така и спрямо тези в съответните области и избрани региони за сравнение. Най-големи разлики в нивата на заплатите има в Община Панагюрище, където средните заплати в разглеждания сектор са 4 пъти по-високи отколкото тези в избрания регион за сравнение – Община Септември.

С изключение на регион Мадан – Рудозем, коефициентът на безработица във всеки един от другите шест региона е по-нисък спрямо този в съответния регион за сравнение. В регионите Лъки, Панагюрище, Мездра и Мирково – Челопеч, този коефициент е по-нисък и спрямо коефициента на безработица на областно ниво.

С изключение на регион Ябланица, всички останали региони на фокус имат по-добри показатели спрямо регионите за сравнение и по отношение на коефициента си на заетост и коефициента на икономическа активност.

По налични данни за три от регионите – Лъки, Ябланица и Панагюрище, разходите направени от сектор „Добивна промишленост” за придобиване на ДМА и в трите региона съставляват над 40% от общо направените разходи за придобиване на ДМА за съответния регион.

Непреките ефекти от дейността на добивната промишленост върху седемте региона, както и промяната в качеството на живот могат да се проследят и чрез достъпа до услуги в съответните региони.

С изключение на Община Раднево, за периода 2011-2015 г. броят медицински персонал в регионите на фокус отбелязва увеличение или се запазва постоянен . Във всеки един от избраните региони за сравнение се наблюдава спад на общия брой медицински персонал. Пет от разглежданите седем региона са с по-добри показатели спрямо регионите за сравнение и по отношение на индикатора „брой население на един лекар”. Във всеки един от седемте региона, нетния коефициент на записване на деца в детските градини е по-висок от този в съответния регион за сравнение.

В общините Раднево, Мездра, Мадан, Рудозем, Лъки, Панагюрище и Челопеч, коефициента на записване в училище е по-висок и спрямо средния за страната. Във всеки един от седемте региона коефициентът на напуснали I – VIII клас е по-нисък спрямо този в съответния регион за сравнение, като в пет от седемте региона коефициента на напуснали системата на основното образование е по-нисък от този на областно ниво.

-