Тотю Младенов vs. статистиката

Георги Ангелов, ikonomika.org

Социалният министър Тотю Младенов отхвърли в четвъртък публикуваните ден по-ранно данни на Националния статистически институт (НСИ), които отчетоха, че хората без работа за първото тримесечие са много повече от обявените от Агенцията по заетостта. Данните на НСИ отчетоха, че през първото тримесечие безработицата е била 12%, а хората без работа с 43 000 повече от обявените от Агенцията по заетостта. Винаги е било ясно, че Тотю Младенов вреди на икономиката и на заетостта заради липсата на задълбочено разбиране и повърхностните "мерки", които прокарва. Обаче, сега той се опитва да тормози независима институция като НСИ и без съмнение ако има възможност, ще смени ръководството й с верни хора (тип Христина Митрева), които да подпомагат пропагандната му война. Именно затова има нужда от независима статистика, която не се влияе от политическите приумици на властта.

Когато министрите започнат да влияят на статистиката и да я "моделират", това е началото на края (примери – Гърция, Аржентина). Затова сегашните изказвания на Тотю Младенов срещу статистиката са не просто неадекватни, но и нетърпими и непростими. Това не е просто глупава политика, която ще бъде наказана от избирателите на изборите. Това е опит да се скрият данните, така че избирателите да не разберат какво реално се случва. Подобни действия не действащ министър не могат да се толерират.

Въпреки бодряшкия тон на Тотю Младенов през последната година (постоянно твърди, че безработицата спада), данните за броя на работещите показват постоянен и неспирен спад от началото на кризата досега. Все по-малко българи работят, а министърът ни убеждава, че безработицата спада. Каквито и нормативни и бюрократични аргументации да използва, няма как да докаже, че едновременно по-малко хора работят, но и безработните са по-малко.Всъщност, не статистиката на НСИ е изкривена, а статистиката на Тотю Младенов и неговата Агенция по заетостта (АЗ) е изкривена:

1. АЗ измерва само регистрираните безработни, т.е. тези, които са се регистрирали в бюрото по труда и поддържат регистрацията си. Обаче, не всички се регистрират там, а повечето от тези, които се регистрират, го правят временно (докато получават помощи за безработица) – след като им свърши срокът на помощите, не всички продължават регистрацията си, защото няма смисъл.

2. АЗ определя процента на безработица като раздели регистрираните безработни на общия брой на хора в работната сила. Обаче, АЗ използва данни за работната сила от преди 10 години (?!?) като в тези данни не са включени нито спадът на населението, нито застаряването, нито емиграцията. Данните на НСИ се актуализират всяка година с постъпването на нова информация и са по-близки до реалността.

3. НСИ използва методология, одобрена от Евростат и МОТ, което осигурява сравними данни. АЗ си използва собствена методология, различна от тази в другите страни, което означава, че няма никакви възможности за сравнение.

Във всеки случай, Тотю Младенов би трябвало да погледне огромните проблеми в собствената си статистика за безработицата вместо да напада НСИ. А още по-добре да погледне проблемите в собствената си вредна политика – вместо да се опитва да манипулира статистиката и да й слага розови очила.