Т.Дончев: Успехът е отвъд върха на обувките

Европейските пари се дават за две неща- повишаване конкуретноспособността на икономиката и повишаване качеството на живот - това са цели на целите, заяви за БТА министърът по управление на фондовете от Европейския съюз Томислав Дончев. Всички останали дейности - и инфраструктура, и професионално обучение, и енергийна ефективност, трябва да водят до посочените цели, отбеляза той. Имаме над половин милиард лева плащания за фирми - голяма част от тези средства по ОП "Конкуретноспособност" са така наречените финансови инструменти - очаквам през втората половина на тази година тези средства да излязат на пазара, прогнозира Дончев.

Г-н министър, как преценявате с днешна дата - използва ли ефективно българският бизнес европейските фондове?
Томислав Дончев: Връзката на бизнеса с европейските пари не се изчерпва с участието на бизнеса в проекти и безвъзмездното финансиране по оперативни програми, например ОП "Човешки ресурси" или ОП "Конкуретноспособност". Основният дял, основното участие на бизнеса е като изпълнител по процедурите по реда на Закона за обществените поръчки. В единия случай говорим за милиарди, където една огромна част от средствата минават през българските фирми, защото те строят, те изпълняват услуги и изпълняват доставки. Така че основната роля, основното участие на бизнеса е през тези процедури. Съвсем друга тема е прякото участие на бизнеса като получател на безвъзмездно финансиране.

Можем ли в да говорим за конкретна сума?
Т.Д.: Имаме над половин милиард лева плащания за фирми. Факт е обаче, че голяма част от тези половин милиард по ОП "Конкуретноспособност" са така наречените финансови инструменти - "Джереми" ("Съвместни европейски ресурси за малки и средни предприятия"), това е финансов инженеринг, не е безвъзмездно финансиране, и очаквам през втората половина на тази година голяма част от тези средства да излязат на пазара.

За какво обикновено се използват получените европейски средства от родния бизнес?
Т.Д.: В крайна сметка европейските пари се дават за две неща - повишаване конкуретноспособността на икономиката и повишаване качеството на живот. Това са цели на целите. Всички останали дейности - и инфраструктура, и професионално обучение, и енергийна ефективност трябва да водят до тези цели. Така че всички инвестиции, всички промени в системата, които се правят с европейски пари, засягат бизнеса. Защото бизнесът го интересува колко квалифицирана е работната ръка, интересува го състоянието на транспортната инфраструктура, интересува го как работи държавната администрация - да не му губи времето и да изпълнява качествено услугите на достъпна цена. Това са все сфери, в които се наливат европейски пари.

За какво най-често се използват средствата?
Т.Д.: ОП "Конкуретноспособност" е стартирала през 2007 г. и се използва за доставка на технологично оборудване, помощ за фирмите да лицензират европейски признати стандарти. Освен този половин милиард лева, имаме средства, които постъпват в бизнеса по програмата за развитие на селските райони. Имаме проекти за фирми, които постъпват по програма "Човешки ресурси", където има възможност за обучение и преквалификация на персонала. Имаме различни форми на субсидирана заетост, което означава десетки милиони лева пак в помощ за бизнеса. Но основният инструмент е ОП "Конкуретноспособност".

Бизнесът действа ли адекватно на ситуацията?
Т.Д.: Няма как да имаме прогрес, няма как да имаме постижения при използването на европейски пари, ако говорим само за системата, която разпределя средствата, тоест за управляващите органи. Това е пълна илюзия. Страните, които успяват да отбележат ръст, успяват да отбележат прогрес, имат капацитет на всички нива - от малкото селско училище, през фирмата, през общината до самото министерство. В този смисъл смятам, че през последните няколко години българският бизнес направи голям прогрес. Качеството на проектите е много по-високо в сравнение с началото. Скъсахме с проблема нереалистични очаквания в началото. Тогава някои си мислеха, че европейските пари се дават на калпак и просто трябва да се наредиш, за да си ги вземеш. Такова нещо нямаме в последно време. Има по-сериозна дисциплина при харченето на парите, доста по-малко нарушения има. Смятам, че както държавната администрация, така и бизнесът отбелязаха голям ръст. Което е добре за тях, добре е и за България. При обсъждането на темата по какъв начин е редно бизнесът да се включи в регионалното планиране и подготовката на приоритети за следващия програмен период, говорим всъщност за харченето на близо 20 млрд. лева за следващия програмен период. Дълбоко нередно е само експертите и само политиците да определят приоритетите. И гражданите, и бизнесът имат право и задължението да имат мнение, да имат позиция, да имат въпроси, да имат искания.

Предвиждаме ли навреме предизвикателствата на времето?
Т.Д.: Един от големите проблеми, който има в България, е навикът да си гледаме върховете на обувките, да гледаме само това, което ще ни се случи утре, в най-лошия случай - другия месец. А рецептата за успех изисква да можем да гледаме много напред и да се съобразяваме с това, което идва. Защото някои събития, някои реакции, изискват година -две за подготовка. Това важи както за бизнеса, така и за държавните институции. Трябва да се научим да играем на по-дълъг пас.