АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
В градовете с население над 120 000 души най-голям е ръстът през третото тримесечие на годишна база в София – 18,6 на сто. Втората и третата позиция съответно са за Русе (12,9 на сто) и Варна (12,8 на сто). На четвърто, пето и шесто място по ръст са Бургас с 12,3 на сто, Пловдив с 12,1 на сто и Стара Загора с 11,1 на сто.
Освен България, в програмата участват Гърция, Румъния, Грузия, Република Молдова, Турция и Украйна. На територията на България обхвата на програмата включва Североизточен и Югоизточен район за планиране с областите: Варна, Добрич, Търговище, Шумен, Бургас, Сливен, Ямбол, и Стара Загора.
От бизнеса в София-град, традиционно като при други процедури, има най-много кандидати - 650 проекта за близо 112 млн. лв. Най-малко предложения по първата мярка на ПВУ има от областите Видин (9 броя), Търговище (23 броя), Ямбол (24 броя) и Разград (25 броя).
Дължината на маршрута, наречен Среден коридор, надхвърля 4 хиляди километра. Железопътната композиция, натоварена с меден концентрат, е отпътувала от Узбекистан на 16 декември.
Брутната добавена стойност по базисни цени се увеличава с 9.9% на годишна база и достига 5 677.1 млн. лв., а нетният предприемачески доход възлиза на 3 633.6 млн. лева.
Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец ноември 2022 г., съгласно чл. 70, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, информират още от НОИ.
Законодателната подкрепа означава, че настоящата програма за обезщетения за безработица, изплащани на продължително безработните, известна като "Харц IV" (Hartz IV), на 1 януари ще бъде заменена от системата на т. нар. "пари на гражданите" (Buеrgergeld), или базов доход.
Законопроектът ще донесе 20 трилиона песо (4 милиарда долара) допълнителни приходи през 2023 г., които ще бъдат използвани за социални програми, и до 23 трилиона песо през 2026 г. Според плана тези, чийто месечен доход надхвърля 10 пъти минималната заплата, ще бъдат облагани с по-високи данъци.
В структурата на общия разход с най-голям относителен дял са разходите за храна и безалкохолни напитки (30,2 на сто), следвани от разходите за жилище (19 на сто), данъци и социални осигуровки (11,4 на сто) и транспорт и съобщения (11,1 на сто).
Резкият ръст на цените на енергията ще струва на Германия 110 милиарда евро реален доход между 2021 г. и 2023 г., според изчисления на института "Ифо". Такава е сумата, която няма да може да бъде разпределена между служителите под формата на заплати и увеличения на доходите.