След Япония – край на ядрения ренесанс?

Еврокомисарят за енергетиката Гюнтер Йотингер заяви днес, че безопасността на по-старите германски атомни централи трябва внимателно да бъде проверена, като не е изключено затваряне на някои от тях, ако това е необходимо, предаде Reuters.
Пред германското радио Дойчландфунк той посочи, че кризата в една от японските атомни централи е променила света и е поставила под въпрос какво може да се смята за безопасно и управляемо. Йотингер, който е германският представител в еврокомисията, направи коментара, докато канцлерът Ангела Меркел е изправена пред критики срещу решението на Берлин да удължи живота на атомните си централи на фона на японската криза с атомната централа. Йотингер посочи, че въпросът за ядрената безопасност е преди всичко отговорност на 14-те страни от ЕС, които използват атомна енергия и добави, че мерките за безопасност на по-старите германски атомни централи непрекъснато се обновяват.
Японската ядрена криза в резултат от силното земетресение вероятно ще увеличи противопоставянето на плановете за голяма експанзия на ядрената енергетика в Европа и ще привлече вниманието върху потенциалните огромни разходи при ядрена катастрофа, пише още Reuters. Случилото се в Япония издига бариера пред ядрената енергетика, която се радваше на ренесанс след избледняването на страховете от инцидентите в американската централа в Три Майл Айлънд през 1979 г. и в украинския Чернобил през 1986 г. Много страни планират нови ядрени централи, приемайки атома като чиста алтернатира на скъпите и намаляващи петрол и природен газ и твърдейки, че новите технологии ще постигнат целите по сигурността. Антиядрени активисти из цяла Европа се възползват от японската катастрофа като доказателство за опасностите, които крие ядрената енергетика и призовават правителствата да размислят относно плановете си за нови АЕЦ. „Мисля, че много правителства, власти и други институции ще се замислят дали да строят АЕЦ в сеизмични райони,” смята Ян Хаверкамп от организацията „Гринпийс”, която се противопоставя на новите ядрени реактори и настоява старите да бъдат изведени от експлоатация. Френският производител на реактори Areva и производители на ядрена енергия EDF и GDF Suez са важни индустриални играчи. Френските компании Alstom и Schneider Electric също са активни в сектора, както швейцарската АВВ и германската Siemens. Уолт Патерсън от лондонската консултантска компания Chatham House отбелязва, че макар японската криза да е възможно да засегне публичното отношение към ядрената индустрия, финансовите загуби ще са много по-значителни. Франция, вторият по големина производител на ядрена енергия в света след САЩ, обяви, че ще обсъди начините за гарантиране на сигурността на 58-те си реактора, които произвеждат по-голямата част от електричеството в страната. Непреодолимата потребност да се намали зависимостта от петрол, газ и въглища, както и от вредните парникови газове, които те емитират, означава, че японската катастрофа едва ли ще попречи на европейските планове за построяване на АЕЦ на стойност много милиарди долари."В този момент на разпалени страсти, разбира се, ще има призиви да се сложи край на ядрената енергетика, но с течение на времето правителствата ще трябва да мислят рационално за увеличаващите се нужди от електричество и за емисиите на въглероден диоксид, коментира за Reuters източник от индустриалните среди. Ядрената енергия е неизбежен елемент от енергийния микс.” Друг френски индустриален източник посочва, че японският ядрен инцидент ще увеличи вниманието върху въпроса със сигурността и ще подкрепи решението за строителство на реактори от трето поколение. Този източник казва, че моделите на реактори от трето поколение като 1650 мегаватовите EPR и 1000-мегаватовите Atmea, и двата произведени от Areva, предлагат възможност за затваряне на ядрото на прегряващ реактор.