Скрити резерви за пазара на труд

За последните 10 години броят на работните места намалява с 5%, преди всичко като резултат от технологичното обновление. Свободните работни места намаляват с еднапета, което показва завишеното търсене на работна сила, съобщи изпълнителният председател на БСК Р. Радев на национална конференция на тема „Предизвикателства пред развитието на човешкия капитал в индустрията“.

За периода 2007-2017 работната сила на възраст между 15 и 29 г. е намаляла с 42% (от 294 на 171 хил. души). Над половината студенти у нас изучават социални науки, бизнес и право (при средно 35% за ЕС), а в областта на математическите и медицинските науки обучаващите у нас са наполовина от средноевропейското ниво. «Не можем да си позволим лукса да инвестираме във висококвалифицирани безработни, докато икономиката се задъхва от липса на работна ръка», категоричен бе Радосвет Радев. Той посочи, че заплатите в частния сектор се увеличават с по-големи темпове от тези в обществения и почти се изравняват през последната година, като средната работна заплата за последните десет години е нараснала почти два пъти.

За преодоляване на дефицитите на трудовия пазар експертите на БСК препоръча прилагане на по-активна демографска политика, по-широко прилагане на гъвкавите форми на обучение, вкл. дуалното обучение, синхронизирането на приема във висшите училища с изискванията на пазара на труда, доближаване на образователните до професионалните стандарти, облекчаване на процедурите за «внос» на работна ръка и, най-важното – спиране на емиграцията чрез създаване на по-добри условия за живот и работа чрез реформи в ключовите социално-икономически сфери.

Според БСК потенциален ресурс за пазара на труда са:

•           323 000 безработни и обезкуражени лица;

•           над 30 000 младежи, които нито учат, нито работят, и по този показател сме в челната тройка на ЕС (с по-лоши от българските показатели са само Италия и Гърция);

•           над 24 000 български студенти в чужбина, огромната част от които предпочитат да останат да се реализират в съответната държава, а трябва да бъдат привлечени в България;

•           около 130 000 работещи в държавната администрация, част от които могат да бъдат прехвърлени към частния сектор, ако ефективно стартира електронното правителство;

•           около 300 000 хора с увреждания, голяма част от които имат компетенции и умения, както и желание за трудова реализация;

•           над 1,3 млн. хора в надпенсионна възраст, много от които (т.нар. млади пенсионери) имат физическа възможност и готовност да останат на пазара на труда.

•           Не на последно място, работници от трети страни, чието привличане може да стане чрез ускоряване на двустранните спогодби между България и съответните държави, както и чрез облекчаване на административните процедури за т. нар. «внос» на работници.