Скок на безработицата при по-висока минимална заплата

Председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев отхвърли идеята на КНСБ да се повиши минималната заплата от 240 на 290 лева, защото, според него, това би увеличило безработицата. По неговите думи има една сериозна връзка между размера на заплащането и безработицата. „Ако ние в момент, когато имаме едно крехко възстановяване в икономиката, настояваме за вдигане на заплатите във всички отрасли, бихме засилили натиска, той е много сериозен, за увеличаване на безработицата. Добре разбираме, че изостават доходите на населението, но това е кризисно състояние, трябва да разбираме, че трябва временно да ограничим тези искания”, коментира пред БНР Божидар Данев.
Малко по-рано в предаването на националното радио "Преди всички" председателят на парламентарната комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова определи предложението на КНСБ като "анитиикономическа логика".
По думите й основното в икономиката е, че заплатата, била тя средна, минимална или друга, може да бъде увеличавана, ако има съответната промяна на производителността на труда.
По повод коментираната в медиите сделка с външния дълг от 2002 г., Менда Стоянова заяви, че според „нея не е направен достатъчен анализ, не са разгледани алтернативни варианти, за да се направи оценка на плюсовете и минусите на всеки един от тях и да се избере този вариант, който се е случил през 2002 г.”
Според цитиран от медиите анализ на финансовото министерство, в резултат на осъществената замяна на брейди облигации с глобални облигации през 2002 - 2003 г. е реализирана финансова загуба за страната от около 1 млрд. лв.
Менда Стоянова коментира пред БНР, че вероятността от ощетяване на хазната с 1 млрд. лв. в резултат на сделката зависи изключително много и от самата икономическа обстановка - борсова, курсове между валути.
Сред другите изводи, които излизат на преден план от анализа, е този че има сериозно изместване на падежа на главниците към 2013-2015 г., заяви още Стоянова. „Ние през 2013 г. очакваме падеж по главницата много сериозен около 1 млрд. евро, което за българския бюджет ще бъде изключителен стрес. Представете си от бюджета да излязат тези пари. Вероятно, когато е сключвана сделката, са целели и такъв ефект – отлагане във времето. Но всяко отлагане не винаги съвпада с най-добрия икономически момент,” коментира още председателят на парламентарната комисия по бюджет и финанси.