АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Силни институции & инфраструктура = растеж
EconomyNews.bg
Преходът в България не е завършен – липсват институции, които да отговарят на новите условия на пазарна икономика и демократично управление. Тезата защити проф. д-р Митко Димитров, директор на ИИИ при БАН при откриването на международна конференция на тема: „Икономически растеж: Стимули и ограничители”, организирана от Института за икономически изследвания при БАН.
„България ще трябва да догонва страните от ЕС по икономически растеж“, заяви вицепремиерът проф. д-р Йордан Христосков. Той представи доклада си „Инфраструктурата на териториалните единици, като фактор за икономически растеж“. В разработката си проф. Христосков изследва силата на зависимост между равнището на развитие на инфраструктурата и чуждестранните инвестиции. „Чуждестранните инвестиции се насочват към районите в България, където има инфраструктурно развитие“, заяви той. Всъщност европейските фондове, особено по програма "Регионално развитие", са ориентирани именно към това, да се развие инфраструктурата в периферните райони, включително в тези, които са трансгранични райони, за да може да намалеят разходите, които се дават за социално подпомагане и да може тези региони сами да се развиват. В Северозападния и Северноцентрален район в България, инфраструктурата е слабо развита, като се има предвид не само пътища, но и транспорт, покритие на интернет, пречиствателни станции. Точно в тези райони трябва да се насочат повече инвестиции, защото те се обезлюдяват. В доклада си проф. Йордан Христосков доказа и връзката между това, че районите в страната с развита инфраструктура имат и висок БВП на 1 жител. На въпрос единствено инфраструктурата ли е определяща за изоставането на Северозападен и Северен Централен район, проф. Христосков уточни – от една страна, там няма такива природните ресурси, както в останалите райони, земята е по-бедна и затова и инфраструктурата не се развива. Не бива обаче да се пренебрегва и фактът, че в най-изостаналите райони липсва икономическа инициатива, а при започването на реформите те са се оказали в политическата периферия. В днешните най-изоставащи райони политическото събуждане и частната инициатива стават бавно и в крайна сметка е налице политическа изостаналост и консерватизъм. Съществуват три подхода за развитие на инфраструктурата – паралелен, при който инфраструктура и индустриализация вървят заедно (пример Великобритания), изпреварващ – където водеща е инфраструктурата (САЩ) и изоставащо развитие на инфраструктурата, характерно за всички бивши социалистически републики, включително и България. За да има промяна към добро у нас, според проф. Христосков, трябва да се приложи изпреварващият подход. Например, ефектът от често критикувания Дунав мост ІІ тепърва ще се усеща чрез активизиране на бизнес връзките с Румъния.
Проф. Уилям Бартлет от London School of Economics представи доклад, засягащ въпроса с недостатъчното потребление, поради което според него възникват проблеми в икономиката. Проф. Бартлет изследва страните от ЕС и Западните Балкани, използвайки модела ядро – периферия. Той разглежда Еврозоната като ядро със страни като Германия, периферия със страни като Гърция, Испания, Италия, Португалия, а свръх периферия – Западните Балкани. Според проф. Бартлет кризата в ЕС е тръгнала точно от периферните страни.Tweet |
|