Сивата икономика у нас намалява

Сивата икономика при услугите остава висока, но намалява там, където се продават стоки. Това сочи проучване на Национален център "Икономиката на светло". Индексът "Икономиката на светло", който центърът прави, се увеличава от 63,97 пункта за 2010 г. на 67,40 пункта за 2011 г., съобщи Милена Ангелова, ръководител на проекта и главен секретар на Асоциацията на индустриалния капитал /АИКБ/. Секторите с най-голям дял на сива икономика в страната са строителство, туризъм и здравеопазване. При тях проява на сива икономика има в 50% - 60% от случаите на предоставяне на услуги. В здравеопазването сива икономика може да се разбира и като корупция, посочиха от центъра. С най-нисък дял на практики на сивата икономика са пощенските услуги и машиностроенето - около 10-12%. Данъци и доходи се укриват най-вече в сферите, свързани с крайно потребление от физически лица. При големите фирми, особено при външните инвеститори, те са изключение, посочиха от Центъра. Всъщност индексът показва процента на легално произвеждания у нас Брутен вътрешен продукт. Експертите отчитат, че се подобряват почти всички компоненти на индекса. Влошаване има най-вече при събирането на ДДС и при търговията с други страни от ЕС. Тези показатели обаче не са окончателни, защото данните за тях излизат от НСИ през есента, смята доц. Стефан Петранов, член на екипа. Проблеми има и при конкурсите за обществени поръчки, сочи изследването. Те са свързани не толкова с даването на подкупи, колкото с формулирането на условията на конкурсите за обществени поръчки, които предопределят победителите.
Съществено подобрение през 2011 година има при събирането на акциза от цигари и алкохол. Влияние за изсветляване на икономиката оказва и свързването на касовите апарати на търговците с НАП, както и проверките на Агенцията по заетостта за фиктивни трудови договори. Значително се увеличава и общественият натиск срещу практиката за укриване на доходи. Точно този натиск направи възможни промените в нормативните актове, свързани с глобите и за работници, които се трудят без договор.
Експертите на Национален център "Икономиката на светло" подготвят и ще предложат законодателни промени, които да помогнат за изсветляване на бизнеса. Сред тях обаче няма да има предложение за плащане на заплатите само по банков път. Ако работодателите решат да плащат нерегламентирано, подобни правила няма да ги спрат, смята Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Ще предложим да се промени методиката за плащане на такса за битовите отпадъци и тя да не се събира според стойността на притежавания недвижим имот. Този метод принуждава хората да не обявяват реалната цена на имотите, оттам падат и данъците, посочи Велев. Повечето сигнали за сива икономика, получавани в Центъра, са анонимни, хората не смеят да застанат с имената си зад тях, защото ги е страх от санкции и уволнение. Телефонът, на който може да се подават сигнали за нерегламентирани бизнесотношения е 0800 123 58. Сигнали може да се пращат и на
сайта http://www.ikonomikanasvetlo.bg. Сивата икономика в България и в Румъния е на най-високо ниво в ЕС - над 30%, отчитат от Национален център "Икономиката на светло". Средната за ЕС по данни на Европейската комисия е между 15% и 17%, като в Германия, Дания и Австрия тя е в порядъка на 10-12%, а в Гърция и Италия в рамките на 30% от БВП.