Световният дълг премина $100 трилиона

Пиерик Фей, Les Echos (превод БТА)
Световният дълг е достигнал $100 трилиона, увеличавайки се 2,4 пъти само за 12 години. Нов скок, който рискува да окаже натиск върху растежа и усложнява задачата на централните банки. Това са $100 трилиона: над четири пъти общия БВП на Китай и САЩ. "Това е общата сума на световния дълг. Той включва задълженията на компаниите и финансовите дружества, но и на домакинствата. Дълг, който през последните години литна нагоре. В средата на 2007 година, преди кризата, той бе $70 трилиона, а през 2000 година бе само$ 40 трилиона, според данните на Банката за международния плащания (БМП).

Обяснението? "Това е последица от забавянето на икономиката и от начина, по който то бе компенсирано", обяснява икономистът Жан-Пол Бетбез. Първо бяха помощите за финансовия сектор в САЩ, за да не се допусне сгромолясване на системата след кризата, предизвикана от висикорисковото ипотечно кредитиране или известните "subprimes". След това дойде силното нарастване на държавния дълг. Имаше по-малко растеж, по-малко данъчни постъпления и, тъкмо обратното, много повече мерки за подпомагане и в подкрепа на икономиката и повече дефицити. Силното увеличение на световния дълг е цената на кризата. Това се потвърждава от доклада на БМП. Стойността на дълговите книжа на страните скочи с 80% за шест години до $43 трилиона през юни 2013 година. С други думи държавният дълг, който се пада на всяко човешко същество е достигнал $6142. Един пример, наред с многото, испанските задължения са нараснали от 36 % от БВП до 84,1 % между 2006 и 2012 година.

Деликатно маневриране
В същото време обаче и дълговете на нефинансовите компании са скочили със сравним темп, за да превишат $10 трилиона, констатира БМП, макар те да са тръгнали от по-ниско равнище. В
обстановка на финансова криза световните банки имат в действителност ограничени възможности за кредитиране на големите компании, които се обърнаха към финансовите пазари, за да си набавят пари. При $43 трилиона сумата на държавния дълг превишава 72% от БВП тази година. Това е средна стойност. В някои случаи показателят с лекота преминава прага на 90%. Изследвания на Международния валутен фонд (МВФ) и на Европейската централна банка (ЕЦБ), сочат, че "може да се живее с 90% дългове", отсича Жан-Пол Бетбез. Има обаче едно условие: да се приеме, че може да има скромен растеж и скромна инфлация, като не бива да се допуска лихвите да не скочат прекалено силно, за да не задушат пък съживяването. Това е стратегията на Управлението за федерален резерв на САЩ. А ЕЦБ успява да понижи лихвите за страните с най-силно разклатени позиции като Испания и Италия. За тях това е много по-важно явление, отколкото за еврото". Само че за целта трябва да се направи така, че цената на този дълг да бъде колкото е възможно най-ниска за дълъг период. Деликатно маневриране за централните банки. В същото време държавите, най-вече в Европа, са призовани да бъдат по-ефективни, да намалят разходите си, за да свият дълга си лека полека във времето. Важното е, че равнището се стабилизира. Това се вижда в САЩ, но и в Европа, посочва Жан-Пол Бетбез. Още не сме платили цената на тази криза, но това е за предпочитане пред решение с опрощаване на дълга, което би било синоним на кризи, на социално напрежение.