СБ и МВФ отново в бизнеса

До преди две години Световната банка беше изпаднала в екзистенциална криза. Институцията с близо 11 000 служители губеше клиентелата си с бързи темпове. Глобалната криза обаче промени това радикално, коментират експерти през Deutsche Welle. На всички междувременно стана ясно, че развиващите се страни бяха по-силно засегнати от кризата, отколкото индустриалните държави. Германският експерт Себастиан Пауст, който доскоро е бил на работа в Азиатската банка за развитие в Манила, казва: "Това се дължи най-вече на огромния срив в износа. Търсенето в САЩ и Европа намаля. На второ място роля играе и това, че във въпросните страни започна отлив на преки инвестиции, както и на инвестиции в тамошните пазари на ценни книжа."
Сривът в световната търговия предизвика в развиващите се страни загуби от приблизително $700 млрд. само за тази година, се казва в оценка на Световната банка. Ясно е, че президентът й Робърт Зелик призова индустриалните нации да не товарят най-бедните държави в света с най-големите разходи по кризата.
Първоначално се смяташе, че банките в бедните страни не са засегнати от кризата, просто защото не са участвали в ужасяващите спекулативни операции на западните банкери. Бумерангът ги удари със закъснение - едва през втория и третия рунд на кризата: не само чрез намаляващите приходи от експорта и топящите се преки инвестиции, а и по линия на намаляващото търсене на суровини и пресекващите парични трансфери на сънародници, намерили работа в индустриалните държави. Призивът на Зелик: "В латиноамериканската криза през 80-те години и азиатската от 90-те години ние говорехме твърде много за статистики и не толкова за хората. Навсякъде бюджетите за здравеопазване, образование и прехрана бяха орязани. Последваха социални безредици, дори насилия. Бедните пострадаха най-силно от грешките, направени от други. Този път трябва да гарантираме наличието на механизъм за социална сигурност, който да е по-джоба на правителствата в засегнатите страни."
Има и наченки на реформи в самата Световна банка, които да подсилят тежестта на развиващите се страни, което да се отрази и в разпределението на гласовете. А следващият президент на Световната банка вече няма да е длъжен да притежава американски паспорт.
МВФ също стана отново търсена институция както за пари така и за съвети.
"Считаните за мъртви живеят дълго" -този извод, известен от криминалетата, важи напълно за Международния валутен фонд, който с всяка изминала година губеше все повече от своята значимост.
Ако тази тенденция беше продължила, съществуването му щеше да се окаже под заплаха. Финансовата криза обаче попречи това да се случи. В хода на разрастването на глобалната финансова и икономическа криза МВФ и неговите възможности за кредитиране ставаха все по-търсени. Все повече страни с проблеми по платежния си баланс се обръщаха към фонда за помощ.
"МВФ се завърна в бизнеса"- това каза управителният директор на институцията - бившият френски министър на финансите Доминик Строс-Кан. В хода на кризата вече са раздадени кредити за над $100 млрд. на държави в остра криза с платежния си баланс. Сред първите получатели беше Исландия, чиято национална икономика заплашваше да рухне в хода на банковата криза. Мексико получи един от най-големите стенд-бай кредити – $47 млрд., Полша - над  $20 млрд. Последваха Беларус, Латвия, Унгария, Пакистан, Сърбия и Украйна. Със зов за помощ към МВФ се обърнаха също така Турция, Румъния, Монголия и България. Ще последват още държави. Директорът на фонда Строс-Кан констатира:
"Стигматизирането, което по-рано така отежняваше преговорите с МВФ, сега премина. Наистина само частично, но това е все пак едно начало. Налага се изводът, че сътрудничеството с МВФ е от полза за страните-членки".
Дълго време не изглеждаше така. Фондът разполагаше с ликвидни резервни средства в размер на $250 млрд. и със златен резерв от 3200 тона, а също така с висококвалифициран личен състав. Но никой не се обръщаше към централата във Вашингтон за финансова помощ и съвети по икономическата политика. В хода на кризата обаче редица страни се обърнаха за помощ към МВФ
Експертите от фонда обвързваха кредитите със строги изисквания от сандъчето с неолибералните инструменти. Тъй като МВФ изискваше редовно намаляване на бюджетните дефицити и субсидиите, по-високи водещи лихвени проценти и по-малко социални плащания. В някои страни правителствата, следващи изискванията на фонда, се озоваха под натиска на гладни бунтове от страна на най-бедните кръгове сред населението. В обширни части от третия свят МВФ се ползваше с негативния имидж на инструмента на богатите индустриални държави.
Докато неизплатените кредити МВФ през 2003 г. бяха още $100 млрд., то през февруари 2008 те бяха само $15.6 млрд.. Съответно намаляваха приходите от лихви по заемите, с които фондът финансираше апарата си. МВФ бе принуден да вземе кредити от централните банки, както например през септември - 15 млрд. евро от Дойче Бундесбанк.
С глобалната финансова и икономическа криза традиционната дейност на фонда отново се задвижи. МВФ пак е търсен за пари и за съвети.