САЩ: Какво ще се случи в полунощ?

Правителството на САЩ бе на ръба на фалита през 2011 година, но никога не е било толкова близо, колкото е сега, отбелязва ДПА.
Днес в полунощ (04:00 часа по Гринуич) министерството на финансите ще е изчерпало всичките си "извънредни мерки" за отлагане на съдбовния ден.
Без одобрението на Конгреса за вдигане на тавана на дълга, правителството на най-голямата световна икономика няма да може да взима заеми, тъй като ще е достигнало законно разрешения таван от 16,7 трилиона долара.
Утре министерството на финансите ще има около 30 милиарда долара.Те няма да са достатъчни за покриване на всекидневните му задължения, които могат да достигнат 60 милиарда долара, предупреди министърът на финансите Джейкъб Лу.
Това не означава, че страната незабавно ще обяви дефолт. Фалитът ще се случи през първия ден, в който правителството пропусне да плати сметките си навреме. Това може да стане между 22 октомври и 1 ноември, според вашингтонския мозъчен тръст Център за двупартийна политика.
Може обаче да стане и още в четвъртък според експерта по тавана на дълга Нийл Бюканан, професор по право в университета Джордж Вашингтон. Приходите от данъци ще продължат да постъпват в хазната на непредсказуема дневна база, отбелязва министерството на финансите.
Приходите могат да помогнат за покриването на 12 милиарда долара на 23 октомври, които са необходими за социално осигурените пенсионери, на 6 милиарда на 31 октомври, които трябват за плащане на лихвите на притежателите на държавни облигации и общо 5 милиарда долара за федерални заплати и разходи за здравеопазване на бедните между двете дати, прогнозира Центърът за двупартийна политика.
На 1 ноември идват сметки, за 61 милиарда долара за един ден - за пенсионерите и тяхното здравно обслужване, за военнослужещи на активна служба, военни пенсионери и социални помощи за ветерани, отбелязва Центърът.

Перспективата за дефолт предизвика притеснения за американската и международната финансова система и заплашва да подкопае доверието в САЩ, т.е. световната репутация на облигациите, емитирани от най-голямата световна икономика, като сигурно убежище за вложения. Лихвите по американските държавни облигации се повишиха вече през последните дни заради несигурността, а президентът на САЩ Барак Обама предупреди, че фалитът ще се разпростре по кредитните пазари, повишавайки лихвите навсякъде - по ипотеките, студентските заеми и кредитирането на компаниите. Резултатът би могъл да бъде световна рецесия, която да е по-лоша от финансовия срив на САЩ през 2008 година, и да постави в опасност крехкото икономическо възстановяване оттогава, предупреди Лу.
Дори преди това, ако инвеститорите се събудят в четвъртък сутрин и чуят, че Конгресът не е вдигнал тавана на дълга, ще има незабавни реакции на финансовите пазари, като се почне от Азия, през Европа и САЩ, посочи Бюканан пред ДПА. Това, което ще се случи на пазарите е доста голяма паника,
допълни той. Учените, занимаващи се с право, посочват, че Обама би могъл да пренебрегне закона за тавана на дълга от 1917 година, които не е в конституцията, и да обяви извънредни правомощия за взимане на средства назаем според 14-тата поправка на  конституцията. Тя е приета през 1868 година и гласи: "Законността на държавния дълг на САЩ, чието вземане е било оправомощено чрез закон ... няма да бъде поставяна под въпрос." Миналата седмица Обама отхвърли тази възможност, посочвайки, че правният спор за правомощията на министерството да емитира дълг ще нанесе изключителни щети на доверието в САЩ. Споровете ще продължат дълго. Това ще изнерви хората, посочи той. Това, което хората пренебрегват е, че в крайна сметка от значение е какво мислят хората, които купуват държавни облигации, допълни президентът. "Няма чудодеен лек," заяви Обама.