Сагата "нови изтребители"

Ако България и сега пропусне възможността да купи многоцелеви изтребител това ще бъде фатално. Това каза директорът на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения Симеон Николов, който като заместник-министър на отбраната 2005-2008 отговаря за този проект. Преди седмица министър-председателят Бойко Борисов каза, че България ще купува нови изтребители за ВВС, когато това е крайно необходимо заради членството ни в НАТО. Ангажиментите по модернизиране на българската армия са приети още през 2004 г. на срещата на високо равнище на НАТО в Истанбул. "Именно тогава за България и Румъния беше даден един и същи срок – 2016 г. България е поела ангажимент да има готовност да предостави 8 многоцелеви изтребители при поискване от НАТО, 4 при необходимост в операции и 4 за изпълнение на задачата в интегрираната система за ПВО на НАТО "Еър полисинъг" или охрана на въздушното пространство. Една ескадрила се състои от 18, замисълът беше да се купят 20 изтребителя", обясни Симеон Николов.
Преди 7 години България поема 70 такива ангажимента, които са по–скоро национални нужди. "Тези ангажименти има всяка друга страна–член и техните срокове могат да се предоговарят в Брюксел. Първоначално на 2, на 4, сега на 8 години, това е правено неведнъж и от българската страна и ако в началото се посрещаше с разбиране, сега започва да води до загуба на авторитет и уважение, защото ще наложи промени в дългогодишните планове на НАТО и най–вече намаляване на общите оперативни способности, което е недопустимо", посочва той.
Проектът е крайно необходим, защото задачите, които изпълняват сега 16 – те самолета МиГ–29 са от изключителна важност, защото са част от задачите на НАТО. Бившият зам. – министър на отбраната обясни, че МиГ-29 имат живот до 2015 г., макар руснаците да обясниха, че животът на самолета може да бъде удължен. "Хората, които разбират от тази техника знаят, че става дума за тялото на самолета, докато моторът има кратък живот", пресмята той.
Според Николов да се разчита на по–нататъшно поддържане на МиГ–29 означава, че трябва да се инвестират над 750 милиона лева, защото трябва по–често да се ремонтират и сменят моторите им, тъй като са с 4–5 пъти по–кратък живот, отколкото на съвременните самолети. Освен това, един летателен час на МиГ -29 струва 50 хиляди лева, а един летателен час на "Грипен" например – 3 300 евро при няколко пъти по–малоброен обслужващ персонал. Цената за ремонт на 1 двигател на руския самолет е 520 000 долара, а цената на нов - 3 милиона долара., а до 2030, когато изтича животът на тялото на самолета, според него ни трябват 64 двигателя.
За да се изпълни такъв мащабен проект е необходим поне 1– 1 ½ години проучвателно–подготвителен период, също толкова време за подготовка и сключване на договор, 3–4 години за доставка на нови изтребители или 2 г за доставка на употребявани изтребители, 1 година за подготовка на летателен състав и 1 година до оперативното въвеждане ва самолета в бойно дежурство. Това показва, че вторият и третият етап ще продължат общо 4 до 5 ½ години или до 2017 г., с което излизаме извън срока на наличен ресурс в самолетите МиГ–29 /2015 г./, пресмята експертът.
Той посочи, че първият етап вече е приключен от предното правителство през 2008 г. въпреки информациите на властта днес, че прави проучвания. "Това в други държави го няма, защото има консенсус по националния интерес и това дали правителствата се сменят не се отразява на политиката по отбрана", каза Симеон Николов. Изводите, които направили тогава за този етап за проекта са, че: "Най – добрият вариант за България е да се купят нови самолет, а не втора употреба. Вторият извод е, че ако се купува втора употреба, те в никакъв случай не трябва да бъдат със старите ниски технически показатели, но "същественото беше, че може да се търси перспективата при употребявани, чийто живот е 10 години след това да бъдат заменени с нови по-модерни, каквито в момента се разработват и се развиват поколение многоцелеви изтребител 4+", каза Николов.
Друг аргумент за необходимостта от нов изтребител е създаване на нови бойни способности, посочва военният експерт и припомня за това, че МиГ – 29 не може да вземе участие в нито една операция на НАТО, тъй като се разпознава като чужд за съюзните изтребители и летища. "Въпросът е, че ако сегашното управление, сегашното правителство реши да спре изцяло проекта – това ще бъде пагубно, но ако закъснеем също ще бъде лошо, защото цената страшно много ще се повиши и освен, че 2016 г не можем да въведем нови самолети – това означава, че не можем да извършваме "Еър полисинъг" и не можем да пазим небето над България", каза Николов. Той посочи, че изходът от тази ситуация е самолети от съседни държави да поемат това дежурство – то е 24 часово от два самолета и двама летци.
"Обаче почти никой не споменава или не знае, че дори и тези дежурства, както и над Балтийските страни – те се поемат от полски самолети, след това от немски, след това от австрийски - дори и тези дежурства ще трябва да ги плащаме", припомня специалистът. Опасност има и за подготовката на летците. След като в края на 2012 г. изтече ресурса на МиГ – 21, в армията ще останат само 16 изтребителя МиГ – 29 и с тях летците ни не могат да наберат необходимия минимум летателни часове. "Изискванията в НАТО са 180 летателни часове на година. След като ние не можем да им осигурим тези летателни часове – те се деквалифицират като летци. Летците многократно са ни казвали, че с тези няколко десетки часа, които имаме възможност да им дадем с техника и гориво действително има риск – риск за живота, риск за техниката – риск за инциденти и т. н. Затова често казвам, че ако нещата продължат по този начин да се протакат ще дойде един хубав ден, когато ще кажем: Кризата мина, имаме пари, бързо нараства БВП, дайте сега да го стартираме, но тогава вече няма да имаме летци. Обучението им е страшно скъпо – 2 млн. на човек", посочи военният експерт.
"Един такъв голям проект навсякъде по света не се изплаща с пари на куп и това не се споменава от политиците. Те казват толкова пари, толкова скъп проект – ние не можем да си го позволим, как така да платим. Но това не е вярно. Всеки голям проект, който се финансира с такъв кредит има 2 до 3 години гратисен период, след това има 12 до 15 години период, в който ежегодно се погасява някаква вноска. Като разделите предполагаемата обща сума на 12 или на 15 ще видите, че се плащат 80 до 120 млн. долара през всички тези години", посочи Николов.
Според него обаче проектът може да се провали в Народното събрание, където трябва да бъде гласуван след промените в закона за отбрана. Той сравни проекта за нов боен самолет с построяването на АЕЦ "Козлодуй" - при който се вкарват нови технологии, модерна техника, обучават се специалисти. "Това е проект от такъв мащаб и затова от голямо значение за България", заяви военният специалист.
"Пари винаги е имало и в предишното правителство е имало, и сега има, но важното е парите да се използват ефективно", категоричен е той. Симеон Николов дори препоръча още от 2012 г. бюджетът за отбрана да бъде увеличен от 1,5 на 1,8 с тенденция да гоним препоръчаните от НАТО граница 2%. Капиталовите разходи предвидени във военния бюджет също трябва да нараснат до 15%, но при тенденция във всички страни тези разходи да се над 25%. "Ако се остави само старото въоръжение, на което само 25% е в изправност и няма да трябва при една бъдеща война, ако оставите имотите, ако има дублиращи щабове и структури, ако има голяма администрация – тогава не можем да си го позволим и правителството ще трябва да финансира този проект извън военния бюджет – тогава ще се вземе от хляба на хората. Но това не бива да се допуска, може и по друг начин", категоричен е той.