Редактираната Визия 2020

Незаконното анексиране на Крим от Русия и конфликтът в Източна Украйна се превърнаха в най-сериозната заплаха за мира и сигурността в Европа след Втората световна война.

Това пише в редактираната версия на документа "Визия:България в НАТО и в Европейската отбрана 2020", който беше публикуван в късния следобед в редактиран вариант за обществено обсъждане на интернет страниците на правителството и на Министерството на отбраната след като вчера бе одобрен от Съвета за сигурност към Министерски съвет.

В документа е записано, че анексирането на Крим от Русия и конфликтът в Източна Украйна "доведоха до сериозна промяна в съотношението на силите в Черноморския регион, това негативно развитие има непосредствено отношение към сигурността на България". От документа е отпаднал текстът, според който България е в информационна война с Русия.

България се оказва в една от зоните с най-голяма концентрация на рискове и заплахи в Евроатлантическата общност. Тенденциите за тяхното развитие са негативни в средносрочен, а в редица случаи и в дългосрочен аспект. Източник на значителни рискове за националната сигурност на Република България остава нестабилността на региони, намиращи се в близост до границите на страната ни, пишат авторите на документа.

Динамично протичащите в Близкия Изток и Северна Африка сериозно засягат сигурността и интересите на България. Конфликтите в Сирия, Ирак, в Палестинските територии и Либия, политическата и по линия на сигурността нестабилност в Египет и Ливан са източник на потенциални и реални рискове и заплахи за България и другите страни-членки на НАТО и ЕС. Амбициите на Иран да развива ядрена и ракетна програма също продължат да бъдат рисков фактор за стабилността в регионален и глобален мащаб. Част от рисковете за България са свързани с обстановката в Афганистан, става ясно още от текста.

В новата Визия 2020 са отпаднали изреченията от първия й вариант, в които пряко се посочваше, че "засилването на способностите на Русия за конвенционални военни действия остро провокиранационалните ни способности за отбрана". Както и другото, че: "Активното и повсеместно пропагандиране на руската политика, особено с посредничеството на български политически и икономически субекти и медии, или недържавни организации е явна информационна война, подкопаваща интегритета на институциите и държавността и атакува директно националните демократични ценности, дух и воля". В приетата Визия изрично е посочено, че отразява позицията на служебното правителство по този въпрос. Тя е изработена в контекста на подготовката на предстоящата Среща на върха на НАТО.

В документа отново се говори за хибридна война. Отпаднал е текстът, че е "съчетаваща конвенционални методи с похвати от партизанска, кибер и информационна война, както и с действия противоречащи на международното право, поставя огромно политическо, военно и икономическо предизвикателство пред региона и България". Няма и текст че: "Този тип война мобилизира вътрешни политически, икономически субекти и медии с цел да подкопае интегритета на институции, ценностите на либералната демокрация и националния дух и воля". В одобрения от Съвета по сигурност вариант се казва само, че "хибридната война" съчетава прилагане на конвенционални методи с похвати от партизанска война, прикрито подпомагане на сепаратистки групировки, кибератаки и пропаганда, икономически натиск и действия, противоречащи на международното право".

В новия вариант се казва, че: "Влизането в спирала от санкции се отразява пряко на икономическите интереси на страната ни. Същевременно България е изключително зависима от един доставчик на енергийни ресурси. В този смисъл е ключова необходимостта от диверсификация на енергийните източници за България и засилено сътрудничество в ЕС за намаляване на негативните икономически последици от кризата на изток от нас". Остава във Визията и това, че Специалните сили трябва да бъдат напълно подготвени и оборудвани и да бъдат организирани като самостоятелна структура със собствен щаб и с мобилна способност за командване и управление.

Сред целите, които трябва да бъдат постигнати е 1,5% от БВП за отбрана през 2015г. и увеличение до 2% до 2020г. Предвижда се и увеличение на капиталовите разходи от 4-5% в момента до 15 – 20%. Посочена е необходимостта от придобиването на нов тип основен, многофункционален боен самолет, заедно с осигурената за него интегрирана поддръжка. "Това ще намали технологичната изостаналост от нашите съюзници и съседи-членки на НАТО, както и зависимостта ни от Русия" се казва във визията. Сред целите са и модернизацията на съществуващите фрегатите и усъвършенстване на тяхното въоръжение, както и придобиването нови 100-120 бр. бойни машини и начална поддръжка за 3 батальонни бойни групи.

Посочено е и придобиване на модул за комуникационно-информационна поддръжка в рамките на съвместен проект с НАТО.

/източник:БГНЕС