Проф. Дуранкев: Настъпление на капитала

Така определи в интервю за агенция Фокус проф. Боян Дуранкев промените, предлагани в Кодекса на труда, чийто автор е БСК. Той смята, че не е нужна радикална промяна в КТ, налагат се дребни, козметични промени в посока на евростандартите, които са т.нар. добри практики в развитите европейски страни. Ето какво още каза икономистът.
Г-н Дуранкев, как ще коментирате предложените от бизнеса 28 мерки за промяна в Кодекса на труда?
Проф. Боян Дуранкев: Единственото, което ми се оформя като първоначално мнение, разбира се, е брутално настъпление на едрия капитал против трудещите се и синдикалната дейност. Заглавието, което е за увеличаване на заетостта, всъщност подвежда. Чрез повечето от тези 28 мерки, не чрез всичките, ще се дадат възможности на капитала, и то най-вече на едрия капитал, свободно да борави със стоката работна сила. Второто предложение е - да се разшири обхватът на срочния трудов договор. На практика, това ще е в интерес на капитала, разбира се, но ще означава намаляване на безсрочните трудови договори, което е в обратен интерес на трудещите се. Най-интересното е номер три, при което вече съвсем официално, капиталът иска образно да продава за известно време, да преотстъпва специалисти от едно предприятие на друго срещу заплащане. Което означава, че това е абсолютно неевропейска и немодерна тенденция да се признава, че хората са стока и, че може всеки да продаде тази стока, след като ги наеме на някой друг срещу заплащане, без по този начин да се възмездяват работниците и служителите. Номер 6 – отново неевропейска тенденция - да се облекчава разрешителният режим на работа за лица от 16 до 18 години. Въобще, нещата изглежда, че са писани за Великата депресия от 1929 - 1933 година, а не за XXI век, и то при положение, че ЕС е в режим на излизане от кризата. Брутална атака чрез номер 7 – отмяна на възможностите за разпространението на браншовите колективни трудови договори и от отделни предприятия, което означава, че по този начин, браншовите колективни трудови договори губят своя смисъл. Желание, за да се борави с непълно време - 6 месеца в рамките на календарната година - това означава, че всъщност това не е непълно работно време, а това е трудова заетост (номер 9).
Номер 10 - по същия начин – бой по трудещите се – да се увеличи периодът на сумарното изчисляване на работното време от 6 месеца на 12 месеца, независимо от сферата на дейност. Това означава, че някъде могат да работят 6 месеца и буквално по 18, по 24 часа, а след това да не работят, да бъдат пуснати в отпуска.
Номер 11 означава само едно – все повече и повече работа. При 48-часова работна седмица, да се увеличи максималният брой работни часове извънреден труд в рамките на една календарна година, докато в рамките на ЕС тенденцията е към намаляване на работното време на един човек и ограничаване на извънредния труд в рамките и на годината, и на месеца, и на седмицата.
Трудно ми е да коментирам идеята за преразглеждане на правото на 20 дни платен отпуск на майките, това е номер 12, за периода, в който са били в отпуск по майчинство. Наистина тук трябва, може би, да се прецизира. 14-то предложение - предлага отмяна на възможността работници, достигащи пенсионна възраст, да получават обезщетение при освобождаване, когато достигнат пенсионна възраст. Интересното е - защо едрият капитал, който стои всъщност зад идеята, не предлагат акционерите и висшият управленски персонал също да не получават никакви обезщетения, когато достигат пенсионна възраст, а те получават милиони? Защо не предлагат рентата на рентиерите да се спре? Очевидно е, че това, за сега, се гледа да е само в интерес на едрия капитал, и изглежда, че той доста удобно се чувства, за да предложи така смело подобни мерки.
Очевидно, че очаква от това либерално правителство да бъде либерално към капитала.
16-ото предложение е уникално – отпадане на допълнителното трудово възнаграждение за опит, което означава, че един хирург, който има един ден труд, ще бъде равен на един хирург, който има зад гърба си 3000 операции. Уникално е също, в рамките на ЕС.
Предложение номер 17 отново е в сферата на бруталните действия – разширяване на възможността на работодателя да прекрати трудовия договор по негова инициатива и без съгласие на работника и служителя, както и 19-то предложение – работодателят да прекратява с предизвестие трудовия договор на работник и служител, придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. А ако работодателят също е в пенсионна възраст, той да си закрие ли фирмата или за работодателите може, а що се отнася до трудещите се – не може?
20-ото предложение ограничава възможностите – това е ултралиберализъм – да се договарят условията и реда за разрешаване на отпуск, за повишаване на квалификацията и за преквалификацията. Ако някой следва, при това положение, обучението е публично благо – и университет, и колежи, не са само в полза на работодателите. Интересното е 24-ото, много модерно, със замяна на хартиената трудова книжка и трудовото досие на работника и служителя с електронни, което означава, че навсякъде - и обикновения бизнесмен, стартиращ бизнес с нулев бюджет ще бъде задължен да има електронен подпис, компютър и т.н., което е абсурдно. Това ще намали заетостта.
Уникално е 26-ото – отмяна на определянето по административен път или чрез браншово договаряне на праговете на минимален осигурителен доход по професии и квалификационни групи. Мога да ви го преведа на реален език, което означава, че това е чудесен начин за сива икономика. Бизнесът, едрият капитал, средният капитал ще искат да декларират нисък осигурителен доход и по този начин заплащат по-малко осигуровки. Това, в никакъв случай, също не трябва да се допуска. 27-мото отново е в полза на бизнеса само, но не в никакъв случай на трудещите се, а това е отпадане на задължението на работодателя да изплаща 70% от средно дневното брутно трудово възнаграждение за първите три дни от временната трудоспособност.

От тези 28 предложения, повече от 2/3, звучат така – атака на капитала против трудещите се, против социалната пазарна икономика, и против всички постигнати социални блага и придобивки чрез колективните трудови договори и синдикатите. Това до някъде означава - бесило за всички видове синдикати и пълна свобода на т.нар. пазарни капитални сили. Моята лична препоръка, ако това стигне до правителството, е на повечето неща спокойно да не обръщат внимание. Те са за намаляване на административната тежест на капитала, но се увеличава всяка друга тежест – финансова, и донякъде в робски условия ще бъдат поставени голяма част от трудещите се, защото спокойно с тях ще се разпореждат бизнесмените.