Промените в Закона за съдебната власт

Със 118 гласа „за”, 19 -„против” и 1-„въздържал се”, Народното събрание прие на първо четене Законопроект за изменение и допълнение в Закона за съдебната власт, внесен от Министерски съвет на 7 март 2016 година и съобразен с направените конституционни промени . Промените в закона имат за цел да осигурят статута на Висшия съдебен съвет (ВСС) като независим и ефективен орган, гарантиращ прозрачни назначения в съдебната власт и ползващ се с доверието на обществото, съдиите, прокурорите и следователите. С направените промени се постига разделяне на ВСС на пленум и на две колегии – колегия на съдиите и колегия на прокурорите и следователите. Пленумът ще решава общите за съдебната власт въпроси, а колегиите се концентрират върху проблемите на различните групи магистрати. Дейността на двете колегии ще бъде подпомагана от комисии по атестирането и конкурсите и от комисии по професионална етика. Всяка от колегиите на Съвета ще приема самостоятелни решения по въпроси от нейната компетентност, отбелязва агенция Фокус. Същевременно е предвидено по общи за цялата съдебна власт въпроси решения да се приемат от пленума на ВСС. Изрично се предвижда, че всички кадрови решения, включително тези, с които се предлага на президента на Републиката назначаването на председател на Върховния касационен съд, председател на Върховния административен съд и на главен прокурор, ще се приемат от Пленума на ВСС с явно гласуване. Въвеждат се и правила за избор на членове на Съвета от Народното събрание. Изборът ще се извършва измежду съдии, прокурори, следователи, хабилитирани учени по правни науки, адвокати и други юристи с високи професионални качества. Предложенията за членове на Висшия съдебен съвет, избирани от Народното събрание, ще се правят от народните представители не по-късно от два месеца преди провеждането на избора. Въвеждат се и достатъчно дълги срокове за избирането им, на правила за изслушването и избирането поотделно на всеки кандидат и на изисквания за предоставяне на подробна информация и документация от кандидатите се гарантира информираният избор и се провежда широка представителност и прозрачни правила за тайно и пряко гласуване. Според вносителите, чрез предлаганите изменения се цели гласуването за личности с доказани професионални качества. В мотивите на законопроекта е записано, че с промените се цели още ограничаването на политическото влияние върху кадровите решения на колегиите, което се предполага, че ще бъде постигнато чрез предвиденото квалифицирано мнозинство от осем гласа за съдийската и шест за прокурорската колегия. За да се избегне бюрократизирането на работата на ВСС и откъсването му от проблемите на магистратската общност, вносителите предвиждат възможността за участие на действащи магистрати при атестирането на съдии, прокурори и следователи. При прекият избор на членове на ВСС от общи събрания на съдиите, на прокурорите и на следователите, основната роля в този процес ще бъде възложена на общите събрания на съдиите, на прокурорите и на следователите. Предвидено е членовете на ВСС от професионалната квотата да се избират от общите събрания на съответните магистратски общности чрез тайно гласуване. Правилата за провеждане на изборите и образците на бюлетините се приемат от пленума на ВСС, а за допустимостта на кандидатите ще се произнасят съответно съдийската и прокурорската колегия към Съвета.