АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
В опит да защити лозята от опустошителните последици на глобалното затопляне, което причинява все по-редки, но все по-силни валежи, Южна Африка прибягва до помощта на ландшафтни архитекти, разказва Франс прес. Тяхната задача е така да оформят извивките на терена, че да се спаси и дори рециклира и последната капка вода, паднала от небето.
Измеменията касаят необработваемите площи, така че по-дребните производители да не бъдат ограничавани или глобявани, а да бъдат насърчавани да поддържат такива части от своите ниви. Предвижда се повече гъвкавост при избора на културите за сеитба и за определяне на правилата за съхраняване на почвите.
На територията на страната функционират 360 винарски предприятия, като 109 от тях са с чуждестранно участие. Площите с лозя в България са 60 000 хектара, като от тях 15 800 са със защитено наименование за произход.
Производството на вино в ЕС е строго регулирано и подкрепяно. Винопроизводителите получават около 500 милиона евро годишно, за да реорганизират своите лозя и да станат по-конкурентоспособни, се казва в съобщение за пресата.
Интервенциите, които България ще прилага през новия програмен период, са седем и предвиждат подпомагане за преструктуриране и конверсия на лозя, за инвестиции в лозаро-винарския сектор, за събиране на реколтата на зелено, за застраховане на реколтата, за информиране в държавите членки, за популяризиране в трети държави и за инвестиции в екологични съоръжения.
През юни и юли са били подадени 584 молби за компенсации от винопроизводители, които искат или напълно да спрат производството, или да засаждат и други култури върху земите си. Молбите се отнасят за около 5000 хектара лозя, които са напът да изчезнат, или да бъдат променени.
Жътвата на пшеница, 95 на сто от която е зимна, вече приключи. Фермерите прибраха 21,9 млн. тона пшеница от 4,6 млн. хектара. Очаква се производството да нарасне до около 56 млн. метрични тона през 2023 г. от 53 милиона през 2022 г. благодарение на по-високия добив.
Лозаро-винари и кметове, кметски наместници дискутираха в Болярово повишаването на атрактивността на общината чрез използване на културно-историческите дадености, заедно с опита в отглеждане на лозя и производство на вино.
Картата събира 17 изби, които представляват 10 000 дка собствени лозя, 13 български и 23 международни сорта.
За да се види действително колко лозари са останали. "Много колеги се отказаха. България е море от изоставени лозя. Водим се 630 000, а сме останали не повече от 300 000, затова настояваме за лозарския регистър – за да е ясно при кого отиват тези субсидии", подчерта Василев.