Прогнозите на ЕЦБ + видео

ЕЦБ представи новите си макроикономически прогнози, според които икономиката на еврозоната ще се свие с 8,7% през 2020 година, предаде "Ройтерс".

ЕЦБ повиши прогнозите си за растежа на БВП през 2021 година до 5,2% от 1,3% през март и за 2022 г. до 3,3% от 1,4% през март.

Според основният сценарий на централната банка, икономиката на еврозоната ще успее да се възстанови от загубите през тази година, причинени от коронавирусната криза, чак през 2022 година, тъй като ограниченията, свързани с пандемията, вероятно ще окажат натиск върху икономиката за по-продължителен период. 

Кристин Лагард отбеляза, че рисковете за този основен сценарий сочат в посока надолу или за по-дълбока тазгодишна рецесия, последвана от по-слабо възстановяване. 

Ето и пълният текст на встъпителното изявление на Кристин Лагард:

Кристин Лагард, председател на ЕЦБ
Луис де Гиндос, заместник-председател на ЕЦБ
Франкфурт на Майн, 4 юни 2020 г.

Дами и господа, за двама ни със заместник-председателя е удоволствие да Ви приветстваме на нашата пресконференция. Сега ще Ви запознаем с резултатите от днешното заседание на Управителния съвет, на което присъства и изпълнителният заместник-председател на Комисията г-н Домбровскис.

Постъпващата информация потвърждава, че икономиката на еврозоната претърпява безпрецедентно свиване. Икономическата активност отбеляза рязък спад в резултат от пандемията от коронавирус (COVID-19) и от мерките за нейното ограничаване. Сериозната загуба на работни места и доходи и извънредно повишената несигурност във връзка с перспективите за икономиката доведоха до значителен спад на разходите за потребление и инвестициите. Макар че данните от анкети и показателите за икономическата активност в реално време показват известни признаци на оттласкване от дъното успоредно с постепенното разхлабване на ограничителните мерки, засега подобрението е незначително в сравнение със скоростта, с която се сринаха показателите през предходните два месеца. Юнските макроикономически прогнози на експерти на Евросистемата предвиждат отслабване на растежа с невиждан досега темп през второто тримесечие на годината, последвано от възстановяване през второто полугодие, подпомогнато в решаваща степен от мащабната подкрепа от страна на фискалната и паричната политика. Все пак прогнозите включват значителна низходяща ревизия както за равнището на икономическата активност, така и за перспективата за инфлацията през целия прогнозен период, макар че базисната прогноза е свързана с изключително висока степен на несигурност. При все че общата инфлация е потисната от поевтиняването на енергоносителите, очаква се ценовият натиск да остане слаб поради резкия спад на реалния БВП и свързаното с това съществено нарастване на неизползваните производствени мощности.

В съответствие с мандата си Управителният съвет е решен да осигури необходимата степен на нерестриктивност на паричната политика и гладко функциониране на трансмисионния ѝ механизъм във всички сектори и държави. Ето защо взехме решение за комплекс от мерки по паричната политика в подкрепа на икономиката при постепенното ѝ възстановяване и за запазване на ценовата стабилност в средносрочен план.

Първо, Управителният съвет реши да увеличи размера на програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP) с 600 млрд. евро до общо 1350 млрд. евро. В отговор на свързаната с пандемията низходяща ревизия на инфлацията за прогнозния период увеличаването на размера на PEPP ще направи още по-нерестриктивна цялостната позиция на паричната политика, подпомагайки условията за финансиране в реалната икономика, особено за фирмите и домакинствата. Покупките ще продължат да се провеждат гъвкаво с течение на времето, обхващайки множество класове активи и държави. Това ни дава възможност да противодействаме ефективно на рисковете за гладкото предаване на паричната политика.

Второ, решихме да удължим срока за нетните покупки по PEPP най-малко до края на юни 2021 г. Във всеки случай ще извършваме нетни покупки на активи по PEPP, докато Управителният съвет не прецени, че кризата с коронавируса е отминала.

Трето, Управителният съвет реши погашенията по главници с настъпващ падеж от ценни книжа, закупени по PEPP, да бъдат реинвестирани най-малко до края на 2022 г. Във всеки случай бъдещото постепенно излизане от портфейла по PEPP ще бъде управлявано така, че да се избегне възпрепятстване на целесъобразната позиция на паричната политика.

Четвърто, нетните покупки по нашата програма за закупуване на активи ще продължат с месечен темп от 20 млрд. евро наред с покупките по допълнителния временен пакет в размер на 120 млрд. евро до края на годината. Все така очакваме месечните нетни покупки на активи по програмата за закупуване на активи да продължат толкова дълго, колкото е необходимо, за да засилят нерестриктивното въздействие на основните лихвени проценти на ЕЦБ, и да приключат малко преди да започнем да ги повишаваме.

Пето, възнамеряваме да продължим да реинвестираме в пълен размер погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по програмата за закупуване на активи, в продължителен период от време след датата, на която започнем да повишаваме основните лихвени проценти на ЕЦБ, и във всеки случай толкова дълго, колкото е необходимо, за да се поддържат благоприятни условия на ликвидност и значителна степен на нерестриктивност на паричната политика.

Шесто, решихме да запазим непроменени основните лихвени проценти на ЕЦБ. Очакваме те да се задържат на сегашното си или по-ниско равнище, докато не отбележим, че перспективите за инфлацията се доближават стабилно към равнище, достатъчно близко, но под 2% в рамките на прогнозния период, и че това доближаване е намерило устойчиво отражение в динамиката на базисната инфлация.

Наред с вече въведените значителни стимули от страна на паричната политика днешните решения ще подпомогнат условията на ликвидност и финансиране в икономиката, ще допринесат за притока на кредити към домакинствата и предприятията и ще спомогнат за поддържане на благоприятни условия на финансиране за всички сектори и държави, така че да бъде подкрепено възстановяването на икономиката от неблагоприятните последици от коронавируса. Същевременно в сегашните бързо развиващи се икономически условия Управителният съвет остава твърдо решен да направи всичко необходимо в рамките на мандата си, за да помогне на всички граждани на еврозоната да преодолеят този изключително труден период. Това се отнася на първо място за ролята ни да осигурим предаването на паричната ни политика към всички части на икономиката и във всички държави, в изпълнение на нашия мандат по отношение на ценовата стабилност. Ето защо Управителният съвет остава в готовност да приспособи всички свои инструменти, както е целесъобразно, за да осигури устойчиво доближаване на инфлацията към целевото равнище в съответствие със стремежа си към симетрия.

Позволете ми сега да обясня по-подробно нашата оценка, като започна с икономическия анализ. Актуалните икономически показатели и резултати от конюнктурни анкети потвърждават рязкото свиване на икономиката на еврозоната и бързото влошаване на условията на трудовия пазар. Пандемията от коронавирус и необходимите мерки за ограничаване на нейното разпространение засегнаха тежко както сектора на промишленото производство, така и сектора на услугите, понижавайки капацитета за производство в икономиката на еврозоната и вътрешното търсене. През първото тримесечие на 2020 г., когато в повечето държави ограничителните мерки влязоха в действие едва от средата на март, реалният БВП на еврозоната отбеляза спад с 3,8% на тримесечна база. Информацията от проучвания, високочестотни показатели и постъпващите потвърдени данни неизменно сочат по-нататъшно съществено свиване на реалния БВП през второто тримесечие. Повечето актуални показатели свидетелстват за известно оттласкване от дъното през май, след като някои части на икономиката постепенно заработиха отново. Очаква се съответно икономическата активност в еврозоната да отбележи възстановяване през третото тримесечие успоредно с по-нататъшното облекчаване на ограничителните мерки, подпомогната от благоприятните условия на финансиране, експанзионистичната фискална ориентация и възобновяването на активността в глобален мащаб, макар че цялостният темп и мащаб на възстановяването остават крайно несигурни.

Тази оценка е като цяло отразена и в макроикономическите прогнози на експертите на Евросистемата за еврозоната от юни 2020 г. Според базовия сценарий на прогнозите се очаква годишният реален БВП да отбележи спад от 8,7% през 2020 г., последван от прираст от 5,2% през 2021 г. и 3,3% през 2022 г. В сравнение с макроикономическите прогнози на експерти на ЕЦБ от март 2020 г. перспективите за растежа на реалния БВП са ревизирани съществено надолу с 9,5 процентни пункта за 2020 г. и нагоре с 3,9 процентни пункта за 2021 г. и 1,9 процентни пункта за 2022 г.

Като се има предвид изключителната несигурност, свързана понастоящем с перспективите, прогнозите включват и два алтернативни сценария, които ще публикуваме на нашия уебсайт след пресконференцията. Като цяло, степента на свиването и възстановяването ще зависят до голяма степен от продължителността и ефикасността на ограничителните мерки, от успеха на политиките за редуциране на неблагоприятния ефект върху доходите и заетостта и от това доколко трайно са засегнати капацитетът за доставки и вътрешното търсене. Като цяло Управителният съвет смята, че балансът на рисковете, свързани с базовата прогноза, клони надолу.

Според предварителната оценка на Евростат годишната ХИПЦ инфлация в еврозоната е спаднала до 0,1% през май след 0,3% през април, главно в отражение на малко по-ниската инфлация на цените на енергоносителите. Въз основа на настоящите и фючърсните цени на петрола е вероятно общата инфлация да спадне още малко през идните месеци, след което да остане слаба края на годината. В средносрочен план по-слабото търсене ще оказва натиск за понижаване на инфлацията, който ще бъде компенсиран само частично от възходящия натиск, свързан с ограничения в доставките. Пазарните показатели за дългосрочните инфлационни очаквания остават на ниско равнище. Макар че показателите от анкети за инфлационните очаквания отбелязаха спад в краткосрочен и средносрочен план, дългосрочните очаквания са по-слабо засегнати.

Тази оценка е отразена и в макроикономическите прогнози на експерти на Евросистемата за еврозоната от юни 2020 г., които предвиждат в базовия сценарий годишна ХИПЦ инфлация от 0,3% през 2020 г., 0,8% през 2021 г. и 1,3% през 2022 г. В сравнение с макроикономическите прогнози на експерти на ЕЦБ от март 2020 г. перспективите за ХИПЦ инфлацията са ревизирани надолу с 0,8 процентни пункта за 2020 г., 0,6 процентни пункта за 2021 г. и 0,3 процентни пункта за 2022 г.

Що се отнася до паричния анализ, прирастът на широкия паричен агрегат (M3) нарасна до 8,3% през април 2020 г. спрямо 7,5% през март. Силният прираст на парите отразява инициирането на кредити от банките, което до голяма степен е обусловено от острата нужда от ликвидност в икономиката. Освен това голямата икономическа несигурност поражда изместване към държане на парични средства от предпазни съображения. При тези условия тесният паричен агрегат М1, който обхваща най-ликвидните форми на пари, продължава да допринася най-много за прираста на широките пари.

Динамиката на кредитите за частния сектор продължи да се обуславя от въздействието от коронавируса върху икономическата активност. През април 2020 г. годишният темп на прираст на кредитите за нефинансови предприятия се повиши още до 6,6% след 5,5% през март. Това отразява нуждите на предприятията да финансират текущите си разходи и оборотния си капитал в условия на бързо намаляващи приходи. Същевременно годишният темп на прираст на кредитите за домакинствата спадна до 3,0% през април след 3,4% през март в условия на свито потребление поради ограничителните мерки, отслабващо доверие и влошаващо се състояние на трудовия пазар.

Нашите мерки по политиката, по-специално много благоприятните условия на целевите ни операции по дългосрочно рефинансиране (TLTRO III), би трябвало да насърчат банките да отпускат кредити на всички лица в частния сектор. Съвместно с мерките, приети от националните правителства и европейските институции, те подкрепят непрекъснатия достъп до финансиране, включително на най-засегнатите от последиците от пандемията от коронавирус.

В обобщение съпоставянето на резултатите от икономическия анализ със сигналите от паричния анализ потвърждава, че е необходима съществена степен на нерестриктивност на паричната политика, за да се доближи стабилно инфлацията до равнища под, но близо до 2% в средносрочен план.

Що се отнася до фискалната политика, продължава да е от решаващо значение наличието на амбициозна и координирана позиция с оглед на резкия спад в икономиката на еврозоната. Приетите мерки трябва да бъдат максимално целенасочени и временни по своя характер в отговор на извънредната ситуация, причинена от пандемията. В този контекст трите предпазни мрежи за работници, фирми и държави – пакет с обща стойност 540 млрд. евро, одобрен от Европейския съвет – осигуряват важна подкрепа на финансирането. Същевременно Управителният съвет настоява за по-нататъшни силни и своевременни мерки за подготвяне и подпомагане на възстановяването. Затова силно приветстваме предложението на Европейската комисия за план за възстановяване, посветен на това да бъдат подпомогнати регионите и секторите, пострадали най-много от пандемията, да се укрепи единният пазар и да се изгради трайно и успешно възстановяване.

Източник: ЕЦБ