Провалихме прехода, нека не се проваляме сега

Георги Ангелов
Откакто съществува, групата Macro Watch говори непрекъснато за необходимостта от фискална стабилност и структурни реформи. Днес вече е модно да се говори по този начин от всички, но това не винаги е било така. Нека припомним, че по време на "добрите" времена (2007-2008 година) тезата беше: защо са ни реформи, след като всичко е наред и след като в страната постъпват толкова много инвестиции.
Тогава синдикатите питаха: какви реформи? Тогава, в "добрите" времена, имаше учителска стачка, стачка в градския транспорт. И тогава, както и сега, синдикатите напускаха Националния съвет за тристранно сътрудничество. Те бяха и против данъчната реформа, твърдяха, че тя ще издъни бюджета, а той се напълни с пари и огромни излишъци. И тогава – през "добрите" времена – те бяха против премахването на класа за прослужено време. Предишното правителство искаше да направи тази реформа и не я направи заради синдикатите. В някакъв смисъл те винаги са имали съпротива срещу реформите.
Когато започна кризата през 2009 година, бяха модни бюджетните дефицити. Тогава лидерът на "Подкрепа" д-р Тренчев обясняваше, че щом Франция има бюджетен дефицит, значи и ние трябва да имаме. Сега, разбира се, Франция много съжалява, че е имала бюджетен дефицит и се бори с него. Но това беше модно тогава и вместо да правим реформи, пробвахме дефицитите. Направихме това през 2009 и 2010 и всички твърдения на синдикатите как дефицитите ще ни помогнат, за да решим кризата, се оказаха неверни. Тогава предупредихме, че заради дефицитите инвеститорите ще избягат и това се случи. Инвеститори нямаше, въпреки че България похарчи 7 милиарда от фискалния резерв. През ноември 2008 година имахме фискален резерв от 12 милиарда лева. Сега той е пет милиарда. Похарчихме седем, което е драматично изхарчване. Синдикалистите мечтаеха за това е твърдяха, че като ги изхарчим, всичко ще се оправи. Обаче нищо не се оправи.
Тези идеи продължаваха да са модни дори и след като Гърция фалира. Разпространената доскоро теза беше, че проблемите на Гърция се отнасят до самата нея и че всички останали държави са наред, че могат да правят дефицити и да вземат дългове. Едва през последните месеци стана ясно, че цялата тази парадигма – че можеш да правиш дефицити, ако не се казваш Гърция – е погрешна. Оказа се, че
дългосрочни дефицити не може да се правят, особено в среда на липса на доверие.
И още нещо. През последните две години, въпреки кризата, ние натоварихме пазара на труда с огромни допълнителни тежести. Само ще припомня, че осигурителните прагове се вдигат всяка година от 2009 насам. И това става, въпреки че годините вече не са добри. Ние товарим пазара на труда с тежести, които той не може да поеме именно, защото е в криза. Осигуровките бяха повишени пак заради синдикатите, които твърдяха как подобна мярка ще напълни бюджета. А той не се напълни. Административно бяха разпространени браншови трудови договори, които са допълнително бреме за голяма част от фирмите. Минималната работна заплата беше вдигната веднъж тази година, сега ще бъде вдигната втори път и то отново с десетки проценти, които не отговарят въобще на развитието на пазара на труда. И не е учудващо, че след като изпълнихме тази синдикална програма, продължаваме да губим работни места. България е една от малкото страни, която не е фалирала, но продължава да губи работни места.
Балтийските държави създават работни места. В Естония има 6% ръст на заетостта, 4-5% е заетостта в останалите балтийски страни, в Словакия и Швеция също има огромен растеж. Ако ние имахме такъв растеж, щяхме да имаме 200 хиляди работни места за една година. Вместо това ние губим още почти 100 хиляди работни места. Това е разликата между страните, които правят реформи и страните, които слушаха синдикатите както по отношение на инвестициите, така и по отношение на пазара на труда. Така че, при тази ситуация с дефицитите и изгонването на инвеститорите, с това натоварване на пазара на труда, ние не оставихме друг избор на фирмите, освен да уволняват. И резултатът е налице – все повече хора губят работата си.
Тази стратегия очевидно трябва да се промени. България следваше погрешни съвети през последните две години и очевидно е дошло времето да си признаем, че реформите бяха и са решението. Трябва не само да признаем това, но и да извършим необходимите реформи в съкратени срокове. Всичко, което не е направено в БДЖ в последните 10 години сега трябва да бъде направено наведнъж. В противен случай БДЖ си отива. Всичко, което не е направено през последните 10 години за ограничаване на ранното пенсиониране, сега трябва да бъде направено наведнъж. Сега е по-трудно, разбира се, но в "добрите" времена никой не направи такива реформи. Всичко, което беше отложено като пенсионна реформа и вдигане на възрастта, сега трябва да бъде направено наведнъж. Инвестиционният климат, бизнес средата, бюджетната консолидация – всичко това, което през последните години не беше направено, сега трябва да бъде постигнато наведнъж.
България, като член на ЕС, вече има задължението да участва в преструктурирането. В противен случай няма на кого да се сърдим, ако след няколко години се окаже, че реформите в ЕС  не благоприятстват забогатяването на бедните страни.
Ние вече не сме страна-кандидат, която трябва да изпълнява критерии. Ние сме членове, а ЕС е в процес на огромна промяна и ако ние не участваме, тази промяна вероятно няма да е добра за нас. Защото на никого в Западна Европа в момента не му е да мисли за бедните страни от изтока. Затова, ако искаме нашите проблеми да бъдат взети под внимание, трябва да сме активни.
При това трябва да сме активни не просто в структурирането на новия ЕС. България, пък и Източна Европа са единствените страни, които имат някакъв опит с решаването на кризи. Никой в Западна Европа, като изключим може би Швеция, не е бил в подобна криза в последните десетилетия. Никой в Брюксел не знае как се решава структурна криза, финансова криза, дългова криза. Докато всички страни от Източна Европа са минали през такива кризи. Затова не трябва да се надяваме, че някакъв чиновник в Брюксел, който не е виждал в живота си хиперинфлация и не е виждал как фалира страна, ще измисли решение за Европа. Трябва ние да го предложим и ние да споделим нашия опит. Той в много случаи е лош, защото сме правили много грешки, но тези грешки могат да бъдат поука и за Гърция, и за Италия, и за други страни.
Нека да подчертая, че кризата в Европа не е финансова, а структурна. И тя не може да бъде решена с
финансови еквилибристики.
Две години вървят опити за решаването на гръцките проблеми с финансови еквилибристики. Видя се, че не става. Спомняте се, че Нобелови лауреати като Щиглиц, Кругман и т.н. казваха: “нека ЕС да обещае, че ще спаси Гърция, нека й обещае безлимитни кредити и всичко ще се оправи”. Нищо не се оправи, защото не бяха засегнати структурните проблеми. Затова не може да се търси финансово решение, ако то не е подкрепено от промени в структурата на икономиката, от насърчаване на икономическия растеж, от премахване на бюджетните дефицити и намаляване на дълговете. Европа загуби две години и в тези две години тя загуби не само време, но и своя имидж на регион, който може да решава проблеми. Европа не можа да се справи с малка Гърция, която съставлява 2% от европейската икономика и затова в момента пазарите й нямат доверие. И ако ЕС показа, че не може да се справя с малки проблеми, как да повярваме, че ще се справи с Италия или Испания – т.е. с големите проблеми.
Затова трябва ясно да се каже, че страните, които правят реформи, ще да бъдат насърчавани, включително с повече еврофондове, с по-малки вноски в Спасителния фонд, с по-малки вноски в бюджета на ЕС. И обратното – страните, които не правят реформи и не искат да правят реформи, трябва да бъдат наказвани, включително с изгонване от ЕС. Това е единственият начин за въвеждане на дисциплина в ЕС. В противен случай това, което се случи в Гърция, ще се случи в още десет страни и
ЕС ще загине като организация.
Не само Еврозоната – ЕС няма да може да съществува.
Що се отнася до България, ние трябва да спрем да се оправдаваме с външната криза, а да вземем нещата в собствените си ръце и да извършим необходимите реформи. Ние загубихме 22 години преход, за да направим неща, които други страни направиха за две години. Полша в момента е единствената страна, която не е засегната от кризата. Това стана заради реформите, които Полша направи в началото на 90-те години. България никога не е била страна-икономическо чудо, докато Полша има 20 години непрекъснат икономически растеж. Това е разликата между реформаторски и нереформаторски страни. Крайно време е да разберем, че провалихме прехода заради постоянното отлагане на реформите. Нека не проваляме и излизането от кризата, защото последиците от това ще бъдат много по-тежки. България трябва да бъде не пасивен страдалец в ЕС, а активен фактор в собствената си икономика и в европейските реформи.