АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Негативно влияние върху немската икономика през последното тримесечие оказва свиването на износа, стагнацията на домакинското потребление и слабото нарастване на правителствените разходи.
Индексът на цените на продуктите и услугите за текущо потребление в селското стопанство за четвъртото тримесечие на 2019 г. е по-висок с 1.4% спрямо същото тримесечие на предходната година и с 2.1% спрямо 2018 година.
Фотоволтаична централа захранва сграда на дружеството в столицата. Тя ще произвежда 34 MWh годишно, което представлява 17,5% от общото потребление на втората по големина централа на ДЗИ, а спестената електроенергия е достатъчна за задоволяване на нуждите на едно средностатистическо домакинство за над 10 години.
Пропускателната способност на газопровода с дължина 930 километра е 31,5 милиарда кубически метра газ годишно. Първият участък с мощност 15,75 милиарда кубични метра годишно е предназначена за потребление в Турция, а вторият - за страните в Южна и Югоизточна Европа.
През 2018 г. делът на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия достигна 18.0% в ЕС, 17,5% е през 2017 г. и над два пъти по-голям дял в сравение с 2004 г. (8,5%), първата година, за която са налични данните.
Слаб износ и успокояване на вътрешното потребление ще забавят ръста на българската икономика до 3% през 2020 година. За повишено внимание при търговията с Турция и Румъния съветват експертите.
През последните години частното потребление беше ключов двигател за немския икономически растеж, тъй като германците се възползваха от рекордната заетост, сигурния трудов пазар, повишаващите се заплати и ниските разходи по заеми.
Той се забави до 3.1% на годишна база, при 3.8% през Q2. Това показва месечният обзор на МФ за декември 2019 година. Нарастването на частното потребление се забави, в съответствие с по-ниското увеличение на компенса-циите на един нает, докато публичното потребление се повиши значително.
През последните 10 години се е повишила консумацията на месо, риба, кисело мляко, сирене, кашкавал, яйца, плодове, зеленчуци, захарни и шоколадови изделия. През 2018 г. всеки българин е изял средно по 34,3 кг месо в сравнение с 30,7 кг през 2009 г.
Най-високи равнища то регистрира в Люксембург (с 34% над средното за ЕС, или 134%), Германия (с 20% над средното) и Австрия (със 17% над средно-европейското). Нива над средноевропейските има в Дания (114%), Белгия (113%), Холандия (113%), Великобритания (113%), Финландия (112%), Швеция (108%) и Франция (107%).