АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Въпреки че младежката безработица намаля през 2021 г., особено към края на годината, тя остана с 1 процентен пункт по-висока, отколкото преди кризата (през 2019 г.). От работещите близо 1 от двама млади хора (45,9%) са имали временни договори в сравнение с 1 от 10 за всички работещи (10,2%).
Хармонизираният индекс на потребителските цени е скочил до 6,5 на сто през юни спрямо 5,8 на сто през май, според очакванията от 30 юни. Това е най-високата инфлация от 1997 година, откогато има налични данни.
Инфлацията на потребителските цени е нараснала повече от очакваното до 6,3 на сто през юни спрямо 5,7 на сто през май. Подобна висока инфлация е била отчетена за последно през октомври 1988 година. Прогнозите бяха, че инфлацията ще се ускори умерено до 5,9 на сто през юни.
Хранителните стоки са поскъпнали с 2,9 процента. Индексът на потребителските цени за първите шест месеца на годината е 1,7 процента - ниво, смятано за ниско.
До момента на производители на винено грозде са изплатени 4 млн. лева по Ковид помощта. Предстои сектор „Земеделие“ да бъде подпомогнат с допълнителни средства във връзка с кризата в Украйна.
52% от българите споделят, че плащат все по-малко в брой в сравнение с две години по-рано, а за 41% именно кризата с Covid-19 e причина за трайната промяна в платежните им навици. Допълнителен фактор е по-високи разходите на потребителите (за 45%) в края на 2021 г. и началото на 2022 г., когато инфлацията бележи нови пикове.
Британският премиер Борис Джонсън и финансовият министър Риши Сунак написаха обща статия, за да обявят, по думите им, "най-голямото еднократно намаляване на данъците от десетилетие", демонстрирайки единство пред лицето на кризата с повишаването на разходите на домакинствата във Великобритания.
Позиционирането на България като изгодна дестинация е за сметка на това, че работещите в сектора са лишени от възможността да получават нормални европейски заплати, което поражда кризата за хотели да не могат да отворят, защото няма персонал.
През 2021 г. Дания и Ирландия регистрират най-високи ценови равнища от по 140 на сто за всяка спрямо средното ниво за ЕС. След тях се нареждат Люксембург (132 на сто), Швеция (128 на сто) и Финландия (126 на сто). Най-ниските нива на цените са Полша (60 на сто), както и Румъния и България (56 на сто за всяка).
Принос за това имат увеличението на доходите на населението, атрактивните условия за жилищно финансиране и ниските лихвени проценти, заедно с повишеното търсене от страна на потребителите, които желаят да направят дългосрочна, сигурна и устойчива във времето инвестиция.