Пилешко месо:производствени тайни

Милена Шиякова
Какви разтвори се инжектират в пилетата? Този въпрос се оказва уравнение с множество неизвестни. Интерпретациите и мненията по темата също варират. Има ли вредни разтвори в пилешкото месо, което купуваме? Можем ли спокойно да консумираме пилешки продукти?
Проверките, които се провеждат в момента в страната на производителите на пилешко меса са по инициатива на Съюза на птицевъдите. Резултатите се очакват след около седмица. Глобите за недобросъвестните производители и търговци са в размер от 500 до 5 000 лева в зависимост от нарушението.

Пилешкото месо се инжектира с разтвори, близки до животинските телесни разтвори. Това обяви земеделският министър Мирослав Найденов и добави, че те не са опасни за здравето на потребителя, но като ветеринар той не би ги препоръчал. Целта на инжектирането на разтворите е бъркане в джоба на потребителя. Плащаме за пиле, а получаваме продукт със съдържание на такива разтвори до 30-40%. Проблемът най-често се забелязва при малките разфасовки.
Предстоят проверки на пилешките продукти в цялата страна, каза генералният директор на Националната ветеринарномедицинска служба и шеф на новосъздадената Агенция по храните Йордан Войнов. По думите му има сигнали, че някои производители не спазват правилата, като инжектират в пилетата солен разтвор, който увеличава масата им и съответно крайната цена на стоката. Разтворът е безвреден, но ако продуктът е обработван по този начин, на опаковката не би следвало да пише бутче или пиле, а местна заготовка, обясни той. Търговците използвали и друг прийом, който да увеличи масата на пилешкото месо – надвишаване на допустимия процент вода в продукта. Според рецептите е разрешено само до 3% съдържание на вода, което се дължи на недостатъчното изцеждане на пилето след преработката. Някои производители обаче замразявали директно пилетата, без да ги цедят, като по този начин водата в продукта замръзва и допълнително увеличава теглото. Възможно е и пилетата да се потапят в казани с вода, за да тежат при продажба повече, допълни Войнов.
Тумблирането или шприцоването на пилешкото представлява машинна обработка, при която в продуктите се инжектират със специални разтвори. Целта е месото да бъде по-крехко, да се увеличи трайността му и естествено грамажа. Влаганите саламури са безвредни за здравето. Български производители обаче признаха пред в.”Труд”, че в пилетата се инжектира саламура от фосфати, карагенан, цитрати, ксантан, гума-гуар и др. Допустимата доза е 3-5% в ЕС, а у нас стига до 60-80%, което прави продуктите вредни за здравето и скапва костите, бъбреците и черния дроб, твърдят медии. Припомняме, че миналата година на пресконференция на Съюза на птицевъдите в България обявиха, че у нас производителите инжектират само вода, за да се запазят свежи бройлерите след размразяване. В ЕС дори било забранено шприцоването на птичите продукти, защото недобросъвестни инжектирали дори свински и телешки бульони.
Почти година по-късно и в разгара на догадките какво има в пилешкото месо Economynews.bg потърси за коментар по темата председателя на Съюза на птицевъдите проф. Борис Стоименов. Темата не му се нрави и отговаря с неохота на въпросите. Обяснява, че не иска да дава изявления и отказва интервюта, защото се страхува, че обществото ще остане с впечатление, че птицевъдите се оправдават, отричайки твърденията. Това щяло да накара потребителя да си помисли „вероятно има нещо, щом отричат”. Все пак категорично ни уверява, че няма опасни вещества в пилешките продукти и никой производител не би си позволил такива действия. По веригата от производството до клането и опаковането в пилешките продукти не се влагат никакви вещества, категоричен е той. Обяснява ни, че някой някъде давал изявления с неверни хрумвания, с тях подвеждал дори министъра на земеделието и храните и така се оформяла кампания срещу родното птицепроизводство. Никой не си позволява инжектиране на неразрешени вещества и незаконни добавки, категоричен е Стоименов. Птицепроизводството е супер модерна индустрия, в която се спразват всички стандарти и се прилага стриктен ветеринарен контрол във всяко предприятие от бранша, допълва той.
При преработването се добавят разни сиропи, сокове, подправки, наречени с общото понятие саламури, но те са безвредни и трябва да са точно обозначени на етикетите. Стоименов припомня и кампанията за наличие на опасни химикали и антибиотици в пилешкото от преди няколко месеца, когато всички проби се оказаха отрицателни. Можем спокойно да консумираме пилешки продукти, увери още той.

Какво има в пилешкото месо

Фосфатите са съединения на фосфора с обща химична формула PO43-. Формално погледнато, това е всяка сол на фосфорна оксокиселина.
Карагенан (E407) са семейство линейни сулфатни полизахариди, които се извличат от червените водорасли, които живеят в Атлантическия океан, близо до Англия, Европа и Северна Америка. Морските водорасли се сваряват, извлича се карагенана, който се използва като желиращо вещество.
Цитрати /лимонена киселина/ . Лека по действие органична (карбоксилна) киселина, съдържаща се в редица плодове, най-много в цитрусовите.
Ксантан е полизахарид. В хранителната индустрия се използва като стабилизатор на емулсии, водозадържащ, повишаващ стабилността при процесите на стапяне и замръзване, инхибира разграждането на нишестето, подобрява структурата, стабилизира суспензии, дисперсни системи, използува се като сгъстител. Устойчив и стабилен е в разтвори с високо съдържание на сол. Добре се комбинира с гуар гума.
Гума-гуар е един естествен сгъстител на храна, подобно на рожков гума, царевично нишесте или брашно, тапиока. Това вещество има по-голяма способност за сгъстяване от царевично нишесте. Популярна добавка към пудинги и сладоледи.

 Осъдени за картел
През септември 2010 година тричленен състав на Върховния административен съд потвърди решение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) от юли 2008 г., с което бе наложена санкция от общо 293 000 лв. на 24 предприятия, производители на яйца и пилешко месо за определяне на цени или други търговски условия. Проучването на КЗК установи, че в периода 2002 – 2007 г. Съюзът на птицевъдите в България, като браншова организация, е организирал срещи между членовете си – производители на яйца и пилешко месо, с цел координиране и съгласуване на ценовото им поведение. Производителите на яйца са съгласували едновременно цените и обема на своето производството. Повишаването на цената на яйцата през месеците юни-август на 2007 г. е толкова драстично, че надминава средноевропейските цени.В периода 2002-2007 г. на свои срещи производителите на пилешко месо регулярно са обменяли чувствителна търговска информация с цел поддържане на минимални ценови равнища. Процесът се е подпомагал и чрез разпространение от средствата за масова информация на индивидуални данни относно цени от най-големите производители на пиле. В своето решение Върховният административен съд потвърждава констатираното от КЗК нарушение от страна на ответните дружества. Съдът подчертава, че за осъществяването на нарушение по чл. 9, ал. 1 ЗЗК (отм.) е достатъчно да е налице обща воля и цел за определяне на цени, а също и че волеизявленията на независими предприятия, преки конкуренти на съответния пазар, е от естество да доведе до недопустимо координиране на стопанското им поведение и обосновава извод за наличие на забранено споразумение между тях. Настоящото решение на ВАС, макар и неокончателно, е поредното потвърдително решение на Върховния съд спрямо установени от КЗК забранени споразумения в различни пазари от сектора на хранителната промишленост, коментират още от Комисията.