Пет приоритета в енергетиката до 2020 година

Пет стратегически приоритета са залегнали в новата Енергийна стратегия на страната до 2020 г. Те са свързани с гарантиране на сигурността на енергийните доставки чрез диверсификация, използване на местни ресурси – въглища и ВЕИ, повишаване на енергийната ефективност. Стратегията за развитие на сектора определя като приоритети още развитието на независим регулиран конкурентен енергиен пазар, който гарантира защитата на интересите на потребителите.
Конкретните проекти и механизми за подобряване на енергийната сигурност до 2020 г. са свързани с участие в проектите по Южния газов коридор, изграждането на междусистемни газови връзки, разширяването на капацитета за съхранение на природен газ и изграждане на ново хранилище. Развити са политики за оптимално използване на местни енергоизточници и доставки на втечнен и компресиран природен газ.Националната енергийна политика се основава на принципа, че независим регулиран и конкурентен енергиен пазар е най-ефективният път за постигане, както на дългосрочна конкурентоспособност на икономиката, така и на приоритетите за енергийна сигурност и устойчиво развитие. Определени са три ключови стъпки към създаване на независимо регулиран и конкурентен енергиенпазар: прозрачно опериране и развитие на мрежите; електроенергийна борса и
отделяне на преносните оператори. Новата Енергийна стратегия на страната отделя внимание и на
развитието на сектора на ВЕИ като елемент от устойчивото развитие.Постигането на целта от 16% дял на ВЕИ от общото крайно потребление ще бъде постигната чрез балансирано въвеждане на тези технологии при разумна за потребителите цена. Скъпите технологии за оползотворяване на възобновяемите енергоизточници не позволяват масовото им бързо навлизане в икономиката. При прехода към нисковъглеродна енергетика своето място имат ядрената енергия и природният газ.  България има амбицията до 2020 г. да намали с 50% енергийната интензивност на брутния си вътрешен продукт. В това отношение енергийната стратегия предвижда мерки за насърчаване на енергоспестяването както при
преобразуването, така и при потреблението на енергия. Съществен елемент от този процес е въвеждането на т.нар. smart grid (умни мрежи), които да съдействат за изпълнение на заложената цел за намаляване на енергийната интензивност.

Един от най-важните приоритети в Енергийната стратегия е защитата на потребителите. Гарантирано е тяхното право на непрекъснат достъп до модерни и качествени енергийни услуги. Приемането на енергийната стратегия ще подпомогне създаването на прозрачна среда за оценка и контрол на действията на институциите и енергийните компании. Това каза министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков по време на общественото обсъждане на документа вчера. Дискусията, която отбелязва последния етап от общественото обсъждане преди внасянето на документа в Министерски съвет предизвика сериозен интерес сред професионалната общност, депутати, работодателски организации, синдикати, учени и други. В продължение на няколко месеца бяха получени над 130 препоръки, съвети и предложения. Част от тях са намерили място в стратегическия документ, други са ползвани при разработването на Закона за възобновяемата енергия и Закона за енергетиката, отбеляза министър Трайков.

Ясната визия за бъдещето на един от най-важните сектори на българската икономика е изключително важна за неговото развитие, отбеляза пред участниците в дискусията министър Трайков. По неговите думи, целта е да се предложи на обществото документ, който определя насоките за развитие на
сектора, пряко свързан конкурентоспособността на икономиката, и това развитие да съответства на световните тенденции за сигурност, устойчивост и защита на потребителския интерес.  Енергетиката безспорно е сред секторите, които заемат важно място и в европейския политически дебат в аспектите на устойчивост и иновативни решения, отбеляза още министър Трайков и допълни, че през последните години
ЕС предприе решителни стъпки към формиране на единна енергийна политика на Общността. Бяха приети стратегически документи като „Зелена книга: Европейска стратегия за устойчива, конкурентна и сигурна енергетика" (март 2006 г.), „Енергийна политика за Европа" (януари 2007 г.) и произтичащите Трети либерализационен енергиен пакет (юни 2009 г.) и пакет „Енергетика/Климат" (април 2009 г.), План за действие за енергийна сигурност и солидарност (ноември 2008 г.), Европейска енергийна програма за
възстановяване (юли 2009 г.), „Енергетика 2020. Стратегия за конкурентна, устойчива и сигурна енергетика" (ноември 2010). В този контекст България води политика, съобразена с основните цели на енергийната политика на Европейския съюз за сигурност, конкурентоспособност и диверсификация на енергийните доставки, за използване на повече възобновяеми източници и екотехнологии.