Панамският канал на 100г.

Първоначално замислен като търговски световен път, който да избягва заобикалянето на Южна Америка покрай нос Хорн, Панамският канал, който днес отбелязва 100-годишнината си, в крайна сметка за САЩ се оказа стратегически от военна гледна точка и ключов механизъм за експанзията в Латинска Америка, отбелязва АФП. Панамският канал е символ на инженерното дело на 20-и век и път за 5 процента от световната търговия по море. Макар проектът в началото да се изпълнява от французина Фердинан льо Лесепс, в последствие американците го довършват, присвоявайки си лъвска концесия за тази морска връзка, където звездният флаг се вее от окончателно приключване на изкопаването на канала през 1914 година до връщането му на Панама през 1999 година. "САЩ използваха цялото си дипломатическо и военно влияние, за да накарат Панама да се съюзи с тях", разказва пред АФП Майкъл Кониф философ и историк от Университета в Сан Хосе, Калифорния. САЩ се възползват от подкрепата, която оказват на Панама в битката й за независимост от Колумбия, и подписват през 1903 година споразумение, с което получават концесия и срещу скромна годишно вноска могат и да изградят военни бази, за да защитават канала, и "основно да използват Панама като протекторат", резюмира Джон Линдзи-Поланд, автор на труда "Емперадорес ен ла хунгла" ("Императори в джунглата"). Пускането в експлоатация на канала съвпада с преминаването на корабите от пара към дизелово гориво и този изкуствен морски път изиграва роля в разрастването на световната търговия в зората на износа на промишлени стоки. След началото на проекта през 1880 година ще бъдат необходими 30 години, за да се изпълни мечтата на френския инженер Льо Лесепс, който вече е създал Суецкия канал. Всяка година през канала преминават средно за 10 часа 14 000 кораба преди да достигнат до 1700 пристанища в 160 страни.