Пазарите ужасени от EU лидери

Цените на петрола се понижиха в азиатската търговия заради повехналите надежди, че срещата на високо равнище на ЕС, насрочена в четвъртък и петък в Брюксел, ще реши дълговата криза в Европа и икономическите проблеми, предаде АР. Американският лек суров петрол с доставка през август поевтиня с 30 цента до $78,91 за барел в сутрешната азиатска електронна сесия на Нюйоркската търговска борса. Същите контракти поевтиняха с 55 цента, за да закрият официалната сесия в Ню Йорк вчера на равнище $79,21 за барел. Лондонският сорт Брент от Северно море с доставка през август понижи котировките си с 21 цента до $90,80 за барел. Играчите на петролния пазар често гледат на фондовите пазари като на барометър за инвеститорското доверие като цяло - промишленият индекс Dow Jones вчера изгуби 1,1%, а повече азиатски пазари отчетоха спад днес.

Нерешителността на европейските лидери з изхода от кризата в еврозоната ужасява пазарите, докато поредното отхвърляне от страна на Ангела Меркел на идеята за еврооблигации направо ги смрази, пише италианският вестник "Република". Според германския канцлер споделянето на дълговата отговорност в еврозоната е икономически погрешно решение. Това мнение Меркел изразява въпреки предупрежденията на германския финансов министър Волфганг Шойбле, че крахът на еврозоната ще стане причина за свиване с 10% на най-голямата европейска икономика. Берлин обаче продължава да настоява, че страните членки на еврозоната трябва да си останат напълно автономни относно бюджетите и управлението на банките, посочва британският в. "Гардиън". Кризата в еврозоната се задълбочи още повече, след като след Гърция, Португалия и Ирландия в един и същи ден още две страни - Испания и Кипър, поискаха финансова помощ от спасителния европейски фонд, посочва в. "Стампа". Moody’s нанесе пореден удар на Мадрид, като понижи рейтинга на 28 испански банки. От Гърция също дойдоха мрачни новини, най-вече за "тайни" назначения на десетки хиляди държавни служители в противоречие със споразуменията с ЕС, МВФ и ЕЦБ, допълва изданието. Засега Италия удържа фронта и според Берлин и Вашингтон италианският премиер Марио Монти може да се справи с проблемите на италианските банки, без да иска помощ. Подкрепата на двете страни за Монти беше изразена в телефонен разговор на Барак Обама с италианския премиер и в изказване на говорителя на германското финансово министерство Мартин Котхаус, посочват вестниците "Кориере дела сера" и "Стампа". В. "Монд" се спира на ситуацията в Кипър, която от идния месец става ротационен председател на ЕС. Никозия не само поиска помощ от ЕС, но миналата седмица даде да се разбере, че ще потърси пари и от Русия, което никак не се хареса на Брюксел. Москва между впрочем вече отпусна на Кипър заем през 2011 г. на стойност 2,5 милиарда евро. Вчера Никозия също получи шамар от
агенция Фич, която понижи оценката на страната и я постави в така наречената спекулативна или рискова категория. Fitch последва примера на Moody’s и S&P, които преди това понижиха кредитния рейтинг на Кипър (на 13 юни и през януари). Британският в. "Индипендънт" поставя акцент върху влиянието на кризата върху британците, като се основава на две допитвания. В едното - на Центъра за модерното семейство, се посочва, че всяко пето семейство признава, че живее на ръба на бедността, което е ужасяващ извод. Допитване на Института за фискални изследвания пък показва, че кризата удря най-вече младите британци. Британските пенсионери стават все по-заможни в сравнение с която и да е друга група в страната и плащат все по-ниски данъци, се подчертава в допитването. Американският в. "Ню Йорк таймс" се спира върху новата политическа криза в Атина, породена от решението на новоназначения финансов министър Василис Рапанос, който е и управител на Националната банка, да се откаже от поста си. Това беше неочакван удар по новото гръцко правителство. Но Рапанос е имал и в миналото здравословни проблеми, в това число и рак. Оттеглянето на Рапанос е недобро предзнаменование за кабинета на Андонис Самарас, още повече че самият той няма да може да присъства на срещата на върха на ЕС в Брюксел по-късно тази седмица също по здравословни причини. Така че сега мисията да се водят преговори се поема от президента Каролос Папуляс и от предишния министър на финансите. В друга статия изданието се спира върху мерките на правителството на Франсоа Оланд за справяне с кризата във Франция. Франция готви план с мерки за запълване на бюджетния недостиг и целта му е да се сдобие с между 7 и 10 милиарда евро. Този план предвижда съкращения, но отхвърля идеята за строги икономии, добавя в. "Ню Йорк таймс". На фона на разрастващата се криза в еврозоната все повече специалисти заговориха за създаването на банков съюз, посочват в. "Файненшъл таймс" и "Либерасион". Според американския милиардер Джордж Сорос, цитиран от британското финансово издание, Германия трябва да промени политиката си срещу незабавното създаване на консолидиран фискален и банков съюз в Европа, в противен случай ще се окаже центърът на една империя, отговорна за краха на еврозоната. Заради позицията на Берлин по водещи финансови въпроси срещата на върха на европейските лидери може да се превърне във фиаско и така еврозоната няма да има достатъчно силен предпазен механизъм, който да я защитава от евентуално излизане на Гърция от валутния съюз, предупреждава Сорос. Роденият в Унгария финансист подчертава нуждата от установяване на европейски фискален орган, който в партньорство с ЕЦБ може да установи фонд за редуциране на дълговете. Той пък би могъл да купи значителни количества от дълговите облигации на Италия и Испания. Сорос посочва, че финансирането на тази покупка може да стане чрез издаването на еврооблигации. Според в. "Либерасион" обаче създаването на банков съюз в Европа ще е дълъг процес и няма да се усетят незабавни резултати.