EUR 1.9558
USD 1.8361
CHF 2.0130
GBP 2.2896
CNY 2.5369
you tube
mobile version

Отчет на БНБ

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Отчет на БНБ

mail14:42 | 28.04.2016прегледи 2620 коментарикоментари 0


Съгласно Закона за БНБ Българската народна банка извърши и превод към Министерството на финансите в полза на държавния бюджет в размер на 19 640 149.14 лв., който представлява 75% от годишното превишение на приходите над разходите на банката за 2015 година.
Годишният отчет на БНБ за 2015 година може да видите на интернет страницата на БНБ тук.

Ето какво се посочва в резюмето на отчета 

Глобалният икономически растеж се забави от 3.4% за 2014 г. до 3.1% през 2015 г., като по региони тенденциите останаха разнопосочни – ускоряване на растежа се наблюдаваше в еврозоната и Япония, забавяне – в Китай, а в Русия и в Бразилия бе отбелязан спад на БВП в реално изражение. В еврозоната растежът се ускори до 1.6% (0.9% през 2014 г.) с основен положителен принос на вътрешното търсене, като по страни най-висок икономически рас- теж отбелязаха Ирландия (7.8%) и Малта (6.3%), а спад беше регистриран единствено в Гърция (-0.2%). В САЩ реалният икономически растеж възлезе на 2.4% (2.4% и за 2014 г.) с основен положителен принос на частното потребле- ние. Забавянето на глобалния растеж и особено на икономическата активност в развиващите се страни се отрази върху търсенето на основни стоки, суровини и горива, вследствие на което продължи тенденцията към намаляване на техните международни цени. Глобалната годишна инфлация се понижи в края на 2015 г. до 1.4% при 1.7% към края на 2014 г., като в развитите страни тя се забави до 0.4% в края на 2015 г. (0.5% в края на 2014 г.), а в развиващите се страни слабо се ускори до 3.1% (2.8% в края на 2014 г.). Разминаването в цикъла на паричната политика, провеждана от Европей- ската централна банка (ЕЦБ) и Федералния резерв на САЩ, продължи да се задълбочава през 2015 г. Инфлацията се задържа на ниско равнище в еврозо- ната и в САЩ, но другите два показателя, които оказват значително влияние върху решенията по паричната политика – икономически растеж и равнище на безработица, имаха различна динамика. В еврозоната икономическият растеж през 2015 г. започна бавно да се ускорява, безработицата слабо се понижи, но остана висока и средно за годината бе 10.9%. В САЩ икономическият растеж се задържа на нивото от предходната година, а равнището на безработица се понижи средно до 5.3%. Въз основа на тези индикатори и на оценките за тяхното бъдещо развитие двете централни банки вземаха своите решения за лихвената политика и за нестандартните мерки по паричната си политика. Промени в лихвената политика бяха предприети в края на 2015 г. От 9 декем- ври влезе в сила понижение с 10 базисни точки (до -0.30%) на лихвата на ЕЦБ по депозитното улеснение, а лихвите при основните операции по рефинанси- ране и по кредитното улеснение останаха без промяна на ниво съответно от 0.05% и 0.30%. На 16 декември Федералният резерв взе решение да повиши с 25 базисни точки границите на диапазона, в който се изменя лихвеният про- цент по федералните фондове, с което бе дадено начало на процеса на посте- пенно повишение на лихвите по федералните фондове в САЩ. През януари 2015 г. ЕЦБ взе решение за изпълнение на разширена програма за закупуване на публични и частни финансови активи, а през декември бе удължен срокът и разширен обхватът на програмата и за ценните книжа. Федералният резерв преустанови програмите си за закупуване на ценни книжа още през октомври 2014 г. Разминаването в паричната политика между ЕЦБ и Федералния резерв и особено неяснотата относно момента, в който Федералният резерв ще стартира процеса на повишение на лихвените си проценти, намерения за което бяха оповестени в началото на 2015 г., породи освен поскъпване на долара също и значителни колебания на финансовите пазари. В края на април настъпи рязка и неочаквана за повечето пазарни участници възходяща корекция в доходността на ДЦК на държавите от еврозоната, като значителната колебливост на пазара на европейски ДЦК продължи през цялата година. Допълнително влияние върху колебанията на финансовите пазари предизвикаха спирането от страна на кредиторите на последния транш по Българска народна банка. Годишен отчет • 2015 10 програмата за финансова помощ за Гърция и решението на ЕЦБ да не увеличава размера на средствата, предоставяни на банките в Гърция, вследствие на което от 29 юни гръцкото правителство въведе капиталов контрол и обяви неработни дни за банковия сектор в страната. През втората половина на годината по-голямо влияние върху колебанията на международните финансови пазари оказа ребалансирането на финансовия и валутния пазар в Китай, както и очакванията за забавяне на растежа на китайската икономика. Постепенното подобряване на икономическата активност в еврозоната допринесе за ускоряване на реалния растеж у нас до 3% за 2015 г. (1.5% за 2014 г.) със значителен положителен принос на износа. Продължаващото понижаване на международните цени на суровия петрол и на основни суровини допринасяше за запазване на дефлацията у нас, която в края на годината достигна 0.9% при 2.0% в края на 2014 г. Ситуацията на пазара на труда про- дължи бавно да се подобрява и броят на заетите, както и през 2014 г., нарасна с 0.4% на годишна база. Равнището на безработица се понижи до 9.2% при 11.4% средно за предходната година. Производителността на труда ускори растежа си до 2.6% (1.2% за 2014 г.). Темпът на нарастване на компенсацията на един нает в номинално изражение общо за икономиката се забави значи- телно и възлезе на 1.8% (5.6% за предходната година), а в реално изражение достигна 2.9% (7.3% за 2014 г.). През 2015 г. търсенето на кредити от нефинансови предприятия и дома- кинства бе много слабо. Към декември размерът на вземанията на банките от неправителствения сектор се понижи с 1.6% спрямо края на 2014 г. Спад на годишна база се наблюдаваше при вземанията както от нефинансови пред- приятия (-1.6%), така и от домакинства (-1.3%). Привлечените средства от резиденти продължиха да бъдат основен източник за финансиране на банко- вата система. Към декември 2015 г. депозитите от резиденти се повишиха с 4701 млн. лв. спрямо края на 2014 г., което се дължеше на увеличилите се с 6086 млн. лв. средства на неправителствения сектор. За 2015 г. дефицитът по консолидираната фискална програма възлезе на 2484.2 млн. лв. (2.9% от БВП), отбелязвайки намаление с 588.7 млн. лв. спрямо 2014 г. Подобрението на бюджетната позиция отразяваше, от една страна, повишената събираемост на приходите, а от друга – ограничаването на рас- тежа на част от текущите разходи. Българската народна банка (БНБ) провежда своята политика, отчитайки динамиката и тенденциите в международната конюнктура и процесите в развитието на националната икономика. В съответствие с изискванията на Закона за Българската народна банка (ЗБНБ) и използвайки ефективно целия си потенциал и възможности за въздействие, БНБ следва основната си цел – да поддържа ценовата стабилност чрез осигуряване стабилността на националната парична единица. Банката изпълнява задачите си, като съгласно Закона инвестира брутните международни валутни резерви на страната в съответствие с разумни инвестиционни принципи и практика. БНБ регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в България с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите. Банката съдейства за създаването и функционирането на ефективни платежни системи и осъществява надзор върху тях, като регу- лира и извършва надзор върху дейността на операторите на платежни сис- теми, на платежните институции и на дружествата за електронни пари. Като емисионна банка тя осигурява печатането на банкноти и сеченето на монети, както и съхраняването на непуснати в обращение и унищожаването на изтеглени от обращение банкноти и монети. Банката изпълнява и функциите на фискален агент и депозитар на държавата и участва активно в работата на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) и на другите институции на Европейския съюз (ЕС). През 2015 г. БНБ прие промени в нормативната рамка за задължителните минимални резерви – основен инструмент, който Банката може да използва при провеждане на своята политика. В условията на нарастващи свръхре- зерви на банките, които в края на 2015 г. надвишаваха със 127.8% изискуемите задължителни минимални резерви, УС на БНБ на 26 ноември 2015 г. прие нова Наредба № 21 за задължителните минимални резерви на банките, която влиза в сила от 4 януари 2016 г. Съгласно новата наредба БНБ ще прилага за свръхрезервите на банките лихвения процент по депозитното улеснение на ЕЦБ, когато този процент е отрицателен. БНБ ще прилага нулев лихвен процент за свръхрезервите, когато лихвеният процент по депозитното улеснение на ЕЦБ е положителен или нулев. При инвестирането на международните валутни резерви БНБ продължи да провежда консервативна политика за управление на риска. За постигането на основните цели на БНБ, а именно висока степен на сигурност и ликвид- ност на международните валутни резерви, преобладаваща част от активите продължи да бъде инвестирана в ДЦК и в държавногарантиран дълг на Германия, както и в краткосрочни депозити при първокласни чуждестранни банки. През 2015 г. бяха извършени някои промени в инвестиционните ограничения, свързани с управлението на кредитния риск, целящи по-добро използване на инвестиционните възможности в условията на рекордно ниски лихвени нива, но и отчитащи повишената колебливост на финансовите пазари, както и геополитическата несигурност. Тъй като на международните пазари доходността до падеж на държавните ценни книжа в евро остана изключително ниска (достигайки отрицателни нива за някои държави и сектори), беше пови- шен максималният разрешен срок до падежа на ценните книжа на някои от основните класове активи, в които БНБ инвестира валутните резерви. Пазарната стойност на брутните международни валутни резерви към края на 2015 г. възлезе на 20 285 млн. евро, което спрямо края на 2014 г. предста- влява повишение с 3751 млн. евро, или с 22.69%. Нетният доход на активите в евро се формира от три компонента: 1) доход от инвестиции на брутните международни валутни резерви в базова валута, който през отчетния период бе отрицателен (-7.80  млн. евро), а общата доходност за 2015  г. е 0.01%; 2) доход от валутен дисбаланс, който също бе отрицателен (-0.70 млн. евро); и 3) разходи за платени лихви по пасива на баланса на управление „Емисионно“ в размер на 0.04 млн. евро. Като резултат от тези три компонента нетният доход от управлението на международните валутни резерви през отчетния период е отрицателен в размер на -8.54 млн. евро. Нетната доходност на активите е положителна и възлиза общо за 2015 г. на 0.12%. Нетната доходност е положителна, докато нетният доход е отрицателен, което се дължи на факта, че през различните тримесечия валутните резерви са имали различна пазарна стойност вследствие на входящи или изходящи парични потоци във валута, поради което единица процентна доходност има различно изражение като абсолютен доход. През 2015 г. дейността на банковия надзор бе повлияна от законодател- ните промени в областта на финансовия сектор, от подготовката за про- веждане на преглед на качеството на активите и стрес тест на банките в България и от мерките за реформиране и развитие на банковия надзор. През 2015 г. бе приет и влезе в сила Законът за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници (ЗВПКИИП). Съгласно ЗВПКИИП, в сила от 14 август 2015 г., функцията по преструктури- ране на банки се изпълнява от Управителния съвет (УС) на БНБ. Дейността му като орган за преструктуриране и подготовката на съответните решения се подпомага от новосъздаденото в началото на ноември 2015 г. самостоя- телно структурно звено, като е осигурена оперативна независимост между Българска народна банка. Според изискванията на ЗВПКИИП през ноември БНБ определи годишната вноска на банковата система към Фонда за преструктуриране на банки (ФПБ) за 2015 г. в размер на 82 170 хил. лв. и нейното разпределение по банки въз основа на приета от УС методология за определяне на индивидуалните вноски на банките във ФПБ. Всички банки изплатиха дължимите от тях вноски до края на годината. Съгласно ЗВПКИИП до средата на август 2016 г. БНБ трябва да извърши преглед на качеството на активите и стрес тест на банките в България. След провеждане на тръжна процедура на 25 ноември 2015 г. бе сключен дого- вор с външен консултант на БНБ по провеждане на прегледа на качеството на активите и стрес теста на цялата банкова система. До края на 2015 г. фокусът на съвместната работа с външния консултант бе върху адаптирането на методологията на Европейската централна банка за преглед на качеството на активите и прецизиране на останалите детайли от процеса. На 23 декем- ври 2015 г. БНБ изпрати до банките подробни инструкции и изисквания за подбор на доставчици на услуги, които ще осъществяват основната част от дейностите по прегледа на качеството на активите в банките. Въз основа на независима външна оценка за ефективността на банковия надзор в България, изготвена от екип на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка, както и на вътрешен анализ и оценка на процедурите и практиките на управление „Банков надзор“, на 5 октомври 2015 г. УС на БНБ прие План за реформиране и развитие на банковия надзор, който съдържа детайлни мерки и срокове за тяхното изпълнение до края на 2016 г. През 2015 г. банковата система бе стабилна и отчете растеж на балансо- вите активи и на депозитите, както и подобрение на ликвидната и капита- ловата позиция. Съотношението на ликвидните активи достигна 31.6% от сумата на активите в банковата система. За банковата система като цяло съотношенията „обща капиталова адекватност“ и „адекватност на капитала от първи ред“ се повишиха и в края на декември бяха съответно 22.19% и 20.47%. През годината банките предприеха действия по оптимизиране на балансите си, свързани предимно с оценка на кредитния риск. Бяха използвани различни инструменти, като продажба на кредити, отписвания за сметка на провизии и замяна на дълг срещу собственост посредством учредените обезпечения. Тези действия се отразиха върху общия размер на кредитния портфейл в посока намаление, а върху сумата на необслужваните кредити в банковата система – в посока увеличение. В края на 2015 г. нетният раз- мер на брутните необслужвани кредити (5.7 млрд. лв.) беше изцяло покрит от формирания в банковата система излишък на капитала (7.0 млрд. лв.) над изискуемия минимум от 8%. Управлението на разходите и промяната в ценовите стратегии позволиха на повечето банки да подобрят показателите си за доходност, вследствие на което реализираната към 31 декември 2015 г. неодитирана печалба на банковата система бе 847 млн. лв. (с 19.2% по-висока от отчетения размер за предходната година). Нивото на показателя за възвръщаемост на активите (ROA) се подобри до 0.97%, а възвръщаемостта на капитала (ROЕ) – до 7.35%. Като част от мониторинга на системния риск в банковата система БНБ следи макроикономическите и финансовите параметри и рискове в държавите от ЕС, представени чрез дъщерни банки или клонове със значим дял в българ- ската банкова система. С изострянето през първата половина на 2015 г. на финансовата ситуация в Гърция предприеманите мерки и препоръки към банките с гръцко акционерно участие бяха разширени. По-важните мерки, които бяха предприети, включваха по-строги изисквания за ликвидност и капитал на 13Резюме институциите с гръцко акционерно участие, беше им препоръчано понижаване на нетната балансова позиция (активи минус задължения) към техните бан- кови групи, постигане на оперативна независимост (на информационните сис- теми и при осъществяването на платежни операции), засилен контрол върху ликвидните ресурси на местно ниво и планове за реакция при потенциален ликвиден натиск. През 2015 г. бяха проведени 13 надзорни инспекции с различен обхват, в т.ч. проследяване на постигнатия напредък и изпълнение на препоръки от предходни надзорни проверки, оценка на промени в груповите модели, както и съвместна проверка с централната банка на Австрия. Основен акцент в над- зорните проверки на място беше поставен върху развитието на кредитните институции и влиянието на икономическата среда, прегледа на механизмите за управление на необслужваните експозиции, ефективността при тяхната събираемост, условията за прилагане на мерки за преструктуриране, утвър- дените вътрешни процедури и др. Платежните системи на страната функционират ефективно и осигуряват непрекъсваемост на потока от плащания. През 2015 г. РИНГС – Системата за брутен сетълмент в реално време с оператор БНБ, е обработила 86.3% от стойността на извършените в страната плащания. Броят плащания, извър- шени чрез националния системен компонент на Трансевропейската автомати- зирана система за брутен сетълмент в реално време на експресни преводи в евро (ТАРГЕТ2) с оператор БНБ – ТАРГЕТ2-БНБ, нарасна със 7.49% на годишна база. БНБ осъществява също надзор върху платежните системи в страната с цел да ограничи системния риск и да подобри тяхната надеждност и ефек- тивност, като през годината бяха извършени четири проверки на доставчици на платежни услуги. БНБ осъществява своите емисионни и касови функции, като осигурява отпечатването на нови банкноти и отсичането на нови монети и извършва операции по приемане, предаване, изплащане, обработка, проверка за истин- ност и годност на постъпващите в БНБ банкноти и монети и чуждестранна валута, замяна на повредени български банкноти и монети, както и по уни- щожаване на негодни български банкноти и монети. Считано от 7 декември 2015 г., БНБ пусна в обращение нова разменна монета с номинална стойност 2 лева, емисия 2015 г., като банкнотата със същия номинал остава законно платежно средство. На 12 декември УС на БНБ взе решение да извади от обра- щение банкнотата от 1 лев, емисия 1999 г., която от 1 януари 2016 г. прес- тава да бъде законно платежно средство. След тази дата банкнотите от 1 лев, емисия 1999 г., ще се обмèнят на касите на БНБ по номинална стойност без ограничение за количеството, без такса и без краен срок на обмяна. В края на 2015 г. броят на банкнотите в обращение бе 413.3 млн. и за годи- ната се е увеличил с 4.19%. Броят на разменните монети в обращение нарасна с 8.69% и достигна 1934.1 млн. Задържаните през годината неистински бъл- гарски банкноти имаха 0.000273% дял от общия брой на банкнотите, намиращи се в обращение към края на 2015 г., а задържаните неистински български раз- менни монети бяха 0.000043% от общия брой на монетите в обращение. Във връзка с контролните си функции по гарантиране чистотата и сигурността на наличнопаричното обращение през 2015 г. БНБ извърши 6 пълни и 16 тема- тични проверки в кредитни институции и доставчици на услуги за спазване изискванията на нормативната уредба в областта на контрола върху качест- вото на банкнотите и монетите в наличнопаричното обращение. Въз основа на сключени договори и при пазарни условия и цени на услу- гите БНБ събира, обработва, съхранява и предоставя на Министерството на финансите (МФ) периодична информация за операциите и наличностите по сметки на бюджетните предприятия и общините в банки в страната, а също действа и като агент по държавни дългове, включително обслужвайки Българска народна банка. Чрез Системата за провеждане на аукциони за продажба и обратно изкупуване на ДЦК бяха проведени 18 аукциона за продажба на ДЦК. По номинална стойност общият обем на сделките с ДЦК, регистрирани в Елек- тронната система за регистриране и обслужване на търговията с ДЦК, дос- тигна 28 193.5 млн. лв., което представлява намаление с 35.9% спрямо 2014 г. Чрез своите представители, участващи активно в комитетите и работ- ните групи към ЕСЦБ, Европейската комисия (ЕК), Съвета на Европейския съюз, Европейския съвет за системен риск, Европейския банков орган, както и в националния Съвет по европейски въпроси, БНБ допринася за формирането на позициите на България в ключови области на икономическото управление и финансовия сектор. 

 


Тагове: БНБ, отчет
 
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg